Днес, за великотърновската аудитория, проф. Петко Петков, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и председател на местния клон на Съюза на учените в България представи монографията си „Книга за върховете „Св. Никола” и Шипка”, издадена от издателство „Български бестселър”. Предстоят представяния в Габрово, Стара Загора, Казанлък, Пловдив. Тя съдържа много приложения – карти, архивни документи, разказващи за историята на връх „Св. Никола”, който всички българи днес знаем като Шипка и другия, съседен връх Шипка, не сменял никога името си.
В книгата си, и пред медиите, той споделя идеята си за връщане на старото име „Св. Никола” на върха, на който днес се издига Паметникът на свободата. 
Двата върха са с едно и също име, но за втория
не се говори години наред официално.
„Мотивите да напиша тази книга са свързани с един както исторически, така и злободневно актуален обществен въпрос. Става дума за два върха на националната ни слава и величие, които всички знаят, но през последните 50 години знаят само единият. Единият е сега наречения връх Шипка, на който се правят тържествата през август, на 3-ти март и на който е издигнат през 1934 г. Паметникът на свободата, с решение на Народното събрание, взето в Търново. То гласи, че той трябва да бъде „на по-високият връх, за да се вижда повече и по-добре”. Връх „Свети Никола” е висок 1326 метра, докато по-ниският, съседен връх Шипка е с височина 1236 метра и за него никой не знае, освен малцината запознати. Той никога не е сменял името си и него възпява Иван Вазов в одата „Опълченците на Шипка. 11 август 1877”, написана през 1883 г. През тази година, когато Вазов пише стихотворението, има само един връх Шипка”.
Боевете от Шипченската епопея са
основно на връх Шипка, по-ниският
По време на Освободителната война, когато стават тези величави боеве, особено августовските от 9 до 13 по стар стил, се разиграват на 9-ти август 1877 г. на връх „Св. Никола”, но и на връх Шипка. На по-високият, „Св. Никола” е предната позиция, където се бият руските и малко български части. На Шипка е командния пункт на ген. Столетов, командир както на Опълчението, така и на цялата армия в началото до идването на ген. Радецки. На решителния 11 август там са позиционирани 3 опълченски дружини. „Раите”, за които пише Вазов – 2, 3 и 5-та опълченски дружини, на този ден са на връх Шипка, там е основният напор на турците. През 1902 г., за да не бъде забравен и другият връх, „Св. Никола”, Вазов пише отделен текст – „Поклонение на върхът „Св. Никола””.
Връх Шипка, който сега знаем и на който е издигнат
величествения паметник, а се е казвал „Свети Никола”,
е преименуван два пъти.
През 1951 г. тоталитарната власт пристъпва към първото преименуване с указ, който за щастие е запазен и публикуван в книгата. „Св. Никола” става връх „Столетов”. В комисията от Казанлък, която предлага това на Централната комисия, е и Чудомир. В дневника си големият български писател, след години, постоянно говори за връх „Св. Никола” и отрицателно се изказва за поголовната промяна на всички имена от миналото. Но поне през 1951 г. има някаква демократичност, защото предложението излиза от комисия.
Второто преименуване е през 1977 г. по предложение, което архивът е запазил, от Първия секретар на ОК на БКП – Стара Загора, да се преименува от връх „Столетов” на връх Шипка. Това става с писмо до държавния глава „Аргументите са слаби. Преименуването става без никакво обсъждане, дори вътре в Партията. Всичко става много на тъмно, на къс пас и набързо. Предложението е от 8-ми септември и на 30-ти септември 1977 г. излиза указът, подписан от Тодор Живков, от едно изречение. Нищо не е отбелязано, че на стотина метра има връх с това име. А през 1957 г., на честванията от Шипченската епопея, той ясно говори за два върха – „Столетов” и Шипка. Кое го е накарало да преразгледа мнението си, засега остава неизвестно, но това е факт, посочен в книгата”, казва проф. Петков. Една от хипотезите му е, че желанието на местното население било всичко да е с името Шипка. А те са имали през годините и друго поведение. През 1934 г., на 24 август, два дни преди да се открие Паметникът на свободата, Шипченският Общински съвет начело с кмета единодушно решава да дари на държавата и по-конкретно на Военното министерство, 1180 дка от своето землище за народния Парк на свободата. И през 1956 г. МС на НРБ издава разпореждане за създаване на парк-музей „Столетов”.
След 1977 г., когато има два върха с името Шипка, мнозина, дори и учени, започват да пропускат по-ниският и с името Шипка се назовава само преименуваният „Столетов”.
„Такова е и съвременното усещане, че връх Шипка е само един. Хората, след 40 години, откъде да знаят, ако не са се интересували специално. Въпреки това, много историци, географи, автори на карти и пътеводители, за да бъдат разбрани, продължават да използват имената на върховете с историческото им значение. Това важи и за първото преименуване през 1951 г. и за второто през 1977 г. След 1977 г. вторият връх е занемарен, забравен, а всъщност, той е обвеян със слава не по-малко от другия. Там „пристига Радецки със гръм”. Това, което трябва да направим, е да спасим един връх. Защото ако остане така, и с името Шипка се знае само по-високият връх, където е Паметникът, другият ще си остане забравен. А там има направени паметни плочи с текст от Дойно Дойнов като историк и Веселин Андреев като литератор. Запазена е и землянката на ген. Столетов. С бели камъни са означени окопите. Личи си, че имало пътеки, дори осветление.. Това не са каквито и да са места. Там се е спасявала войната. До 1977 г. След нея много рязко и категорично от писанията този втори връх Шипка започва да изпада и за него почти не се споменава. С това име се споменава само по-високият. Иначе би станало голямо недоразумение. И така е до днес. „Затова съм толкова придирчив и около една година събирам документи”
Друг аргумент на професорът да се върне старото име – „Св. Никола”, е да се спазва историчността. По време на турското робство връх „Свети Никола” не е преименуван, защото се смята, че светецът е покровител и на пътешествениците и търговците, а този проход е основният Старопланински проход. Не е преименуван и от окупационните руски власти по време на двугодишното им управление, както и от българските правителства от 1889 г. до 1951 г. До тогава е все „Свети Никола”, а съседният е Шипка.
Идеята е да се върне старото име „Св. Никола” не е нова.
Преди години се е започнало с една подписка до президента, после се повтаря през 2011, 2013 г. В един момент подписаните, за да се върне старото име „Св. Никола”, стигат над 2000 души. Няма сериозни аргументи да не се върне старото име според Петко Петков, само от рода на „е, ама те свикнаха хората”. Според него идеята е разумна и обединителна. Формално пак ще трябва да се направи подписка и той се надява, че президентската институция ще погледне по-сериозно.
А по въпроса за свикването с имената, проф. Петко Петков посочи и друг интересен факт. Връх Бузлуджа официално се нарича „Хаджи Димитър” и то от 1942 г. Името не е сменяно, но никой никога не го е наричал така.
„Това са върхове, емблематични за нашата слава и историческа памет. А тя чрез тези преименувания е силно накърнена. Мисля, че е време да си върнем истината. Дори и сега картографски издателства отбелязват върха със старото му име – „Св. Никола”, защото осъзнават, че това е правилното”, каза още историкът.
Ана Райковска
