Повече от 6 години Николай Малаков е главен архитект на Велико Търново. За себе си казва, че живее с проблемите на старата българска столица и населените места от общината. Вярва, че един ден повечето проблеми ще бъдат решени. Убеден е обаче, че хубавите неща стават с много труд и откритост. Затова самият той назовава нещата с истинските им имена и не се крие зад сложни строфи и заучени фрази.
-Какво си казва всяка сутрин главният архитект на Велико Търново?
-Главният архитект започва от нощта да си мисли за проблемите, които съществуват в града. В момента има подем на строителството, особено при жилищното. Не малко разрешителни издадох до момента за многофамилно жилищно строителство. Основно в кв. „Картала“, „Кольо Фичето“ и „Бузлуджа“. Наистина има съживяване на строителната дейност, но един от големите проблеми, който стои пред великотърновци от 10 години, е проблемът с паркирането. Това ми е основно задължение като главен архитект- да следя за нормалното паркиране в града. Даже има два блока, които съм отказал да одобря поради неспазване на изискванията за налични паркоместа. Другото нещо, което виждат търновци са инфраструктурните обекти, които се изграждат. Ремонтите на тротоарите, улиците, полагане на инфраструктура от кабелни оператори, с които постоянно сме в диалог за доброто възстановяване на настилките. Дали се справят или не- великотърновци го виждат, имаме много проблеми в това отношение. Другото направление, както казахте като стана сутрин, започвам да мисля за стария град. С неговите проблеми по отношение на самострутващите се сгради, търсенето на собствениците. Но и в това направление има раздвижване, тъй като с поредица от писма, напомнящи, дори леко заканителни към собствениците, се усеща едно раздвижване по поддръжката на тези сгради. Стремим се да помагаме на хората, предвид тежкото законодателство, да допускаме ремонт с облекчен режим. Само и само хората да усещат защитата и гаранцията от Общината, че процедурите няма да ги забавят.
-Преди 10 години във Велико Търново имаше строителна вълна. Сега сме в разгара на нова. Какво се промени за едно десетилетие в изискванията, в правилата и контрола?
-Може би преди 10 години се усещаше наистина голяма вълна. От инвеститорски интерес и липсата на някои законодателни уредби се получи една стихийност. Като не във всяка степен на проектирането тези сгради бяха огледани, с оглед на паркирането, плътността и интензивността. Получи се презастрояване на отделни части от града. Построиха се сгради, които не се вписват в облика на стария и новия град. Сгради, които са тежки за околната застройка. Сега съблюдаваме и гарантираме на великотърновци строителството да се впише в градския облик и да се спазват всички произлизащи от законодателството последствия. Да се осигури една наистина хармонична среда на живот. Все пак това е Велико Търново, с неговите особености като релеф и улици.
-Промениха ли се строителните предприемачи, спазват ли вече изискванията?
-Определено се промениха. И то поради няколко причини. От законодателна гледна точка и отношението, което има Общината към строителството. Хората също вече имат по-големи изисквания за по-добро качество на обитаване. Това налага промяна в качеството на предлагане. Строителите вече се съобразяват какви са изискванията на пазара и какво предлагат. Не се впускат в бърза печалба на всяка цена. Не се застроява масово с оглед на бързи продажби.
-Символ ли е строителството на пробуждащата се икономика?
-Да, това е така, защото в момента във Велико Търново се наблюдава съживяване на строителството не само в жилищна насока. Доста производствени сгради се пуснаха, разширение на съществуващи търговски обекти. Болнични комплекси се строят, преустройства. Въобще в държавата се наблюдава съживяване на строителството, което е символ на работеща икономика.
-Преди време Велико Търново беше в челната тройка по строителство, къде сме сега?
-Според мен Велико Търново не е в топ 3 в момента. София си е в София. Според мен е в първата петица. Но в топ три са други градове- София, Пловдив, Бургас, Варна. Все пак за мащабите на града, който не е от най-големите, процентно строителството е доста голямо.
-В каква посока трябва да се разширява Велико Търново?
-Моята позиция е ясна, тъй като преди 6 години влезе в сила Общия устройствен план във Велико Търново. Там ясно е начертано накъде ще се развива града. Като жилища се предвижда да се развива в зоните Козлуджа, територията над завод „Победа“. Промишленото строителство трябва да се развива в посока София и да се уплътнят вече съществуващите индустриални зони. Предишният ПУП предвиждаше градът да се развива на изток, преди Малък чифлик. Но с оглед спиране на демографското развитие на града се прецени, че тази посока не е удачна. Но винаги има възможности при инвеститорски интерес.
-Кога Старото военно училище ще бъде завършено?
-Това е болна тема за всички великотърновци, не само за тях. И за нас от Общината и на архитектурната колегия. Много нерви се изразходиха по обявяването на международния конкурс. Той приключи с избран победител. Това е добро начало като намерение на Общината за развитие на тази територия. Следващият етап е да се изготви ПУП за застрояване. Сега действащия не удовлетворява и не отразява намеренията и очакванията за тази територия. С него се предвиждаше едно почти жилищно застрояване, да се раздаде на парцели и да се построят блокове. Щеше да има една гледка, която нямаше да се хареса на великотърновци. Затова се обяви този конкурс, на базата на който ще се направи нов ПУП. Трябва да се търси и сериозно финансиране. Както видяхме, само за изработването и полагането на ВиК инфраструктурата се изразходваха доста милиони. А реално се съсипа територията, която дори за паркинг не може да се ползва. Затова е належащо територията да се развие. Смятам, че реализирането на тази сграда, с която беше спечелена първа награда, ще се даде добро начало за урбанизирането на територията. Защото според мен ще са необходими страшно много ресурси дори за едната част. Ние сме разделили територията на три. Първата, с така нареченото ларго и пешеходна зона, както и построяването на няколко административни сгради, поне това да се направи- тогава търновци ще усетят ефекта от целия този процес, който сме започнали. Бавен е. При нас територията на Старото военно училище е в уникална среда между новия и стария град. Там трябва да се направят нови транспортни връзки, които да минат през тази територия. Всички знаем колко скъпи са инженерните инфраструктури. Предвижда се нов мост, тъй като не можем да разчитаме на Стамболовия.
-Как виждате Велико Търново след 10 години?
-Искам да видя един град с подобрена транспортна схема, лесна комуникация, уредено паркиране, тротоари, по които майките могат да преминават и хората в неравностойно положение. С едни хубави и оправени фасади в стария град и завършено саниране с повече зеленина.
Михаил МИХАЛЕВ