На пазар в Джулюница (СНИМКИ)

Разбирам от познати, че в Джулюница има култов пазар всяка неделя. Имало всевъзможни неща, всякакви джаджи. Решавам и аз да отида, за да видя какво мога да открия. Предупреждават ме да съм там още в 8.00 часа, защото иначе ставало много горещо, а и хубавата стока се обирала бързо.
Признавам, че гледката надминава очакванията ми. Пазарът наистина е голям, затова спирам далеч от центъра, защото преди мен са паркирали доста коли. Всички дошли специално за сергиите. Първото нещо, което виждам е казан за варене на ракия. Няма много мераклии да се сдобият с него, но вероятно цената е била баснословна. Продължавам нататък и се натъквам на човек, който продава всевъзможни инструменти. Отверки, ключове, болтове, гайки има в изобилие. На едно одеяло са сложени и десетки електрически инструменти. Ъглошлайфове, винтовери, бормашини, резачки и какво ли още не. Замислям се дали да не си купя един ъглошлайф. Спазарявам се за 20 лв., но не го вземам на доверие. Решавам да го пробвам в съседния хранителен магазин. С изненада установявам, че имат специално приготвен контакт, а за услугата се заплаща 50 стотинки. Ъглошлайфът не работи, затова го връщам и си вземам парите. Научавам, че всички магазинчета изкарват по 10-15 лв. от проба на техниката.
Стигам и до сергия, където продават огромни плазмени телевизори. Цената им е между 60 и 70 лв. Продавачът се кълне, че работят. А аз му разказвам за ъглошлайфа, след което той само свива рамене. Вече не е убеден за качеството на един от телевизорите. А аз не съм убеден, че трябва да купувам.
Други търговци пък са заложили на стоки от бита. Вилици, лъжици, чаши и други прибори. Повечето са втора употреба. Има и качествени сервизи, наподобяващи на тези, които са се подарявали по сватбите. Продават се и дрехи. Пет броя за един лев. И те са втора употреба, намират се и нови. Изненадвам се, че на такъв пазар се продават и икони, при това на доста приемливи цени. Продавачката обаче скучае…
Има и животни. Зайци, кокошки, пиленца, въобще за всекиго по нещо. Сега вървят много и чушките. Търговците ги дават за левче, но само ако вземеш цялата щайга. Има дини и пъпеши, ябълки и всичко, което отговаря на сезона. Продават се кебапчета, кюфтета и бира, намират се и казанлъшки понички.
Има изненади и за децата. Всякакви играчки, но без батерии. Всевъзможни плюшени животни и раздърпани кукли. Картини, които са смъкнати от стари къщи, възглавници, зарядни за телефони, лаптопи на по 15 години, касетофони за коли, стари уокмени. Въобще на пазара в Джулюница има всичко. Има и настроение, сделки, пазарлъци, усмивки…
Не искам да си тръгвам с празни ръце и си вземам метална лопата за смет. Чисто нова, при това произведена в Търново и поцинкована. Само за 5 лв. За нея съм сигурен, че работи, а и не е необходимо да давам 50 стотинки за проба.
И действително около 9.30 часа става доста жежко. Една жена припада и се налага на място да дойде линейка. За щастие жената се свестява и всичко свършва по живо по здраво.
Михаил МИХАЛЕВ