Макети на древни стенобитни оръдия майстори 59-годишният Йордан Карастоянов от Поликраище. Направата на т. нар. балиста той съчетава с преписваческите си занимания на текстове от българското Възраждане.
Именно с преписа си на Паисиевата „История славянобългарска“ Карастоянов влезе в медийното полезрение преди около 2 г. Тогава стана ясно, че на него Карастоянов е отделил 6 г. от живота си. Преди нея преписал „За буквите” на Черноризец Храбър, житието на Константин-Кирил Философ, „Горски пътник” на Раковски. По онова време работел като нощен пазач и провокиран от свои приятели подхваща „История славянобългарска”. Казва, че го направил, защото България и паметта за българщината трябва да ги има.
Оказва се, че преписването не е единствената страст на Йордан. Пак докато работел като пазач, за да минава времето по-бързо, постоянно дялкал по нещо. Почти на шега изработил първото мини оръдие. То било балиста – двураменна машина, която гарантира точност и която може да се ползва не само при обсада. Римляните я заимстват от гърците и я доразвиват.
Начират го също „диво магаре“ заради силния откат, който дава. Занесох го на един пазар, където англичани го харесаха. Поискаха да им направя по-голямо. Та така се започна – англичаните се оказаха мотора за това ми хоби. За тях съм правил и различни сувенири. В кръчмата на Марк в Ресен например има корабно кормило, мое дело, разказва Йордан.
Самият той не е наясно откъде всъщност дошъл интересът му към оръдията. Основно информация черпи от стари списания за наука и от интернет. Дървените части на балистата прави от липа, защото лесно се поддава на обработка. Металните елементи също са негово дело. И тях правя на ръка, макар че могат да стават и на машина. Но хората, които ми ги поръчват, държат на ръчната изработка, уточнява Йордан.
За направата на едно оръдие му е нужна поне седмица. Най-сложни, поне за него, са зъбчатите колела. Опитал да сглоби и арбалет, но явно чертежът не бил съвсем точен и нищо не се получило. Преправил го, но някак насила, защото вече му било омръзнало. А не правиш ли нещо с любов, не се получава, като всеки майстор признава Карастоянов.
Същата страст влага и в направата на ножове. Преди години бай Данчо от Хотница му казал как се инкрустира, та днес Йордан може да изгради и дообогати цялостния облик на един нож – острие, костена дръжка, кания.
Дядо ми е бил бъчвар. Почти не го помня. Помня само, че искаше да ме научи, но мен хич не ме влечеше. Днес съжалявам, защото с него си отиде знанието за този изчезващ занаят, признава сам на себе си Йордан. Мъчно му е, че децата му, които са в Англия, не се вълнуват особено от неговите занимания. Надеждата му е, че тези интереси се предават през поколение. Човек трябва сам да узрее, насила няма как да стане, е убеждението на Йордан.
Той си има няколко мечти, свързани със заниманията му. Една от тях е да направи онагра – камъкохвъргачка, също изобретена от римляните, и требушет – метателна машина, при която понякога като снаряди се използват заразени животински трупове. Иначе казано – требушетът е нещо като първообраз на биологичното оръжие. Иска му се и да възстанови уличен часовник, бил на сграда в Горна Оряховица преди земетресението от 1913 г. Карастоянов казва, че, дори и да не бъде поставен на открито, мечтае да види часовника работещ поне като експонат в Историческия музей в Горна Оряховица. Приятели му помагат да издири чертежи, за да може официално да задейства идеята си и да започне да работи по реализирането й.
Биляна МИЛЧЕВА
