На десетата годишнина след възстановяването си „Аероклуб Горна Оряховица” постигна най-големият успех в новата си история. Парашутистите на горнооряховския клуб взеха всичко от 53-я Национален шампионат, който по традиция се провежда на летището край Ерден, Монтанско. За тях беше първото място в отборното класиране, както и първо, второ и трето място в индивидуалното. Горнооряховският Аероклуб се нареди на четвърто място в Открития шампионат на Югоизточна Европа, който се провежда заедно с републиканското първенство.
Пет отбора тази година си оспорваха титлата в Националния шампионат. „Аероклуб Горна Оряховица” зае безапелационно първото място, следван от клуба на Монтана и ветеранките от „Скай роузис”, където са събрани все националки по парашутизъм.
В Европейския шампионат се състезаваха 14 отбора от България, Гърция, Сърбия, Румъния, Молдова, Унгария, Полша. Първи са поляците, следвани от румънци и унгарци. Веднага след тях са парашутистите на горнооряховския клуб.
Титлата за „Аероклуб Горна Оряховица” донесахо Цонко Шопов (капитан), Стефан Тюфекчиев, Велислав Димитров, Петко Петков и Стоян Колев.
Петко Петков стана шампион и индивидуално, а негови подгласници са съотборниците му Стефан Тюфекчиев и Цонко Шопов.
Миналата година парашутистите на горнооряховския клуб заеха трето място в шампионата, но тази година просто нямат конкуренция. Резултатите от първенството бяха важни и за определянето на националния отбор, който ще представи България на Световния шампионат през август, домакин на който отново ще е Ерден. Така че тримата медалисти на „Аероклуб Горна Оряховица” ще представят България в световния парашутен сблъсък.
В същото време отборът продължава активно да участва и в стартове за Световната купа, където един срещу друг застават клубни отбори. В края на седмицата горнооряховският клуб ще бъде представен на състезание за Световната купа в Словения. В края на юли пък са стартовете в Белуно, Италия, където по традиция се получава едно от най-силните парашутни състезания от календара.
„Аероклуб Горна Оряховица” е създаден през 50-те години на XX век и има богата и славна история до идването на демокрацията. Промените нанасят удар на парашутния спорт. Базата на клуба е продадена на безценица, а парашутистите са лишени от условия за тренировки. Дори купите и медалите, натрупани през годините, спасили малко случайно, вадейки ги от кофата за смет, където ги натирил новият собственик на базата.
В началото на новото хилядолетие клубът вече не съществува, но през 2008 г. група ентусиасти го възстановяват и започват всичко отначало. Постепенно си купуват оборудване, което никак не е евтино, след като само един парашут струва 12-13 хиляди лева. Условия за тренировки в региона нямат, трябва да пътуват чак до Монтанско, но и това не ги спира. Паралелно с парашутизма започват да развиват парапланеризъм и мотоделтапланеризъм, които са доста по-достъпни спортове. Могат да се практикуват и по околните скали, стига да има подходящ вятър.
Засега парашутизъм в региона няма как да развиваме, защото ни е нужен самолет. Но и това ще стане някой ден. Мислим по идеята и след няколко години ще възстановим пълната дейност на клуба, вярва председателят му Милко Дългичев.
В много други страни базите бяха предоставени на клубовете и вече от тях зависи ще успеят ли да се справят или не. Мисля, че ние щяхме да намерим начин да се финансираме, ако ни бяха позволили и клубът щеше да развива много повече дейност тук в нашия край, смята Дългичев.
Парашутистите в България се развиват само на база собствен ентусиазъм. Спортът не се финансира от държавата, а е много скъп. Не е само цената на парашута, всичко, свързано със скока иска много пари. Затова няма как да бъде масов спорт. Има доста желаещи да се занимават, но не всеки може да си го позволи. В горнооряховския клуб всички участват във финансирането си и обмислят как да развиват някаква стопанска дейност, за да могат да подкрепят обучението на няколко младежи. Иска ни се да имаме млад резерв за отбора. Така както Велислав Димитров израсна в нашия клуб. Вече е на 28 години и един от най-перспективните парашутисти в България, разказва Милко Дългичев.
Самият той има близо 40 години стаж в небето. От няколко години не се състезава, но продължава да скача. Продължава да е тандемен инструктор и е показал красотата на скока на много ентусиасти. Това също е скъпо удоволствие, но има голям интерес. В тандемен скок с инструктор можеш най-лесно да разбереш дали това е твоят спорт или пък просто да усетиш тръпката от свободното падане. Такава емоция няма, душата ми е в небето, казва Дългичев. Той има успешен бизнес с вафли и вино, но е категоричен, че истинската му страст е парашутизмът. Но това е скъпа страст, за която трябва доста да поработиш, преди да я задоволиш.
Елена ВЕЛКОВА
