За пълен абсурд сигнализираха читатели на областния седмичник „Кореспондент“. Семейство не успяло да замине за Германия, след като се оказало, че за първия паспорт на детето си трябва чака месец. Хората, резервирали билетите за самолета и минали през Паспортното, за да направят бърза поръчка за документа. От гишето обаче ги изненадали неприятно, заявявайки, че при първи паспорт не може да се прави бърза или експресна услуга.
Ходене по гишета
Всъщност проблемът не е от днес, но темата е актуална във всеки един момент. На практика ситуацията е парадоксална. Всяко новородено дете получава адресна регистрация по местоживеенето на родителите или по техния настоящ адрес. Бебето се сдобива с акт за раждане, където ясно са написани имената на майката и бащата. Документите се обработват в съответната Община. Адресната регистрация се подава в Социално подпомагане при получаване на еднократната помощ за новородено.
Кварталният проверява
Въобще майката и бащата са длъжни да спазят доста изисквания, за да регистрират детето си по надлежния ред. И тъкмо са се успокоили, че вече няма институция, пред която да не са се отчели и идва ред на Паспортното. Изненадата е пълна, когато родителите разберат, че не могат да получат бързо паспорта, защото кварталния полицай трябвало да провери дали детето живее на посочения адрес. Тогава следва логичният въпрос защо се издава акт за раждане и се прави адресна регистрация на детето, след като тя не важи пред институциите и те трябва да си правят индивидуални проверки.
„На място го снимаха детето при подаване на документите, носихме акт за раждане, лични карти на родителите, ние и двамата бяхме там лично, после кварталния идва на проверка по адресна регистрация, разпитва съседите дали познават детето и на указаната дата си получихме паспорта, около месец се чака“, споделят родители, които вече са минали по този път.
Краткият път до паспорта
Всъщност се оказа, че съществува и вариант за съкращаване на процедурата. В случая, при подаване на документите, родителите водят свидетел, който попълва декларация, с която гарантира, че детето живее на указания адрес. Така процедурата може да приключи до 10 дни. В същото време от Паспортното подчертават, че при деклариране на неверни данни от свидетеля, същият носи наказателна отговорност.
Интересува ли се държавата?
Това е тъжната равносметка от бюрокрацията в България. Най-тъжното е, че държавата решава да провери дали детето живее на посочения адрес едва когато родителите му поискат да издадат паспорт. А ако никога не му издадат, тогава кварталните полицаи ще извършат ли такава проверка? Излиза, че няма значение къде и по какъв начин живеят българските деца, за държавата е важно какво се случва с тях само, ако трябва да пътуват в чужбина. Иначе се доверява на декларирания от родителите адрес, без значение къде е и дали новороденото действително живее там. Закони, над тях е само Господ или не съвсем…
Михаил МИХАЛЕВ
