Изнесено заседание на Комисията по отбрана към Народното събрание ще се проведе в НВУ „Васил Левски” на 11 и 12 юни. Това съобщи депутатът от ВМРО и член на тази комисия Милен Михов днес на брифинг, на който отчете стореното от него за една година като парламентарист в 44-то Народно събрание. Това заседание е жест към Военния университет, който е първата държавна институция в третата българска държава и по повод 140-годишнина от създаването му.
Утре, 5 юни, от 14, 00 часа Комисията по отбрана ще проведе важно заседание, на което ще се изслуша доклад по състоянието на отбраната на България през 2017 г. и ще се гласуват двата важни проекта – за закупуването на нови бойни самолети за българската авиация и за бойната машина за пехотата, за която новото условие в заданието тя да се сглобява в България.
Като заместник-председател на Комисията по образование и наука в парламента, Милен Михов коментира и недомислията в новите учебни програми и учебници. Комисията, сформирана от министър Красимир Вълчев ще проверява тяхното съдържание. „Целта на образованието е съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. В учебниците има грешки или разминавания в изискванията. Трябва да се премахнат и случаите на скрита реклама. Тази инициатива на министъра е, за да се даде ясен сигнал на всички автори за по-прецизна работа по съдържанието”, каза той. Най-големите проблеми са в програмите по български език и литература и по история. Уверението е, че докато не се постигне експертно съгласие по новите програми, те няма да бъдат публикувани. А за отпадането на Емилиян Станев като автор, Милен Михов сподели, че не намира сериозни аргументи за тази промяна. Той е против и отпадането на „Бай Ганьо прави избори” на Алеко Константинов, защото това би имало и политически оттенък. Утре, 5 юни, ще проведе среща при министър Красимир Вълчев, на която ще присъства и Милен Михов за разискване на проблемите най-вече с програмите по български език и литература.
На есенната сесия на парламента Милен Михов очаква да влезе в пленарна зала и новия Закон за висшето образование. Като слабост в досегашния закон той вижда заплащането на младите учени, които стартират със заплати, по-ниски от учителските. „Единият от големите проблеми е застаряването на преподавателския и научния състав. Средната възраст м.г. беше 54 – 55 години в университетите, което е ясно, че до 5-6 години ние ще бъдем изправени пред поколенчески проблем. А единственият начин да бъдат привлечени способни млади, амбициозни хора е заплащането”, смята Милен Михов.
Ана Райковска
