Кървави бунтове белязват Велико Търново и Горна Оряховица през 1922 г. Първата световна война е приключила, а България се тресе от вътрешнополитически конфликти. Именно политиците по онова време правят така, че българи да стрелят по българи. По чудо се разминава един от най-страшните граждански сблъсъци в родната ни история. Зад конфликта стоят имената на Атанас Буров, Андрей Ляпчев, Григор Василев и управлението на кабинета на Александър Стамболийски.
Сблъсък на богати и бедни
През 1920 г. на власт идва правителството на Александър Стамболийски. Дружбашите, както ги наричат по онова време, са представители на земеделците и основните им поддръжници са трудовите хора от селата, които претендират, че създават благата за всички в държавата. На другия полюс са занаятчиите и търговците, които определят новата власт като „селска“ и лишена от интелектуална мисъл. На практика тогава се заформя битката на селото срещу капитала. Огромното разслоение на бедни и богати, налаганите различни идеологии и рухването на националните ни идеали след войната води до огромна пропаст между отделните социални групи.
Блокарите искат да вземат властта
През 1922 г., в отговор на дружбашкото правителство, се създава Народния сговор. В него влизат Атанас Буров, Григор Василев и Андрей Ляпчев. По-късно привличат към себе си Радикалдемократическата партия, Обединената народно-прогресивна партия и Демократическата партия, заформяйки така наречения Конституционен блок. Политическото обединение на практика събира в себе си всички буржоазни партии по онова време. Започват кроежи за сваляне на Стамболийски от власт.
Позив към българския народ
Блокът публикува „Позив към българския народ“, твърдейки в него, че конституционните свободи са нарушени и трябва да се възстановят. На 21 май 1922 г. е убит председателят на Народния сговор Александър Греков. Блокарите обвиняват дружбашите. Под диктовката на Атанас Буров започва организация за масови протести, а за събирателни пунктове са определени три града - Велико Търново, София и Пловдив. Правителството на Стамболийски решава да отвърне на удара и да попречи на демонстративната акция. Организирани са дружбите от цяла Северна България, които на 17 септември трябвало да проведат събор на цвеклопроизводителите. Разбира се, датата съвпада с обявения протест на блокарите, които от своя страна започнали да събират хората си.
Битите блокарски водачи
На 16 септември, с идеята да подкрепят протеста, на влака за Търново от София се качват основните водачи на Блока. В спален вагон са настанени Найчо Цанов, Михаил Маджаров, Теодор Теодоров, д-р Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Георги Данаилов и Петко Стоянов. На Долни Дъбник водачите на опозицията са свалени от влака и са бити. В същия влак пътува и вътрешният министър Райко Даскалов, който не предотвратява разигралата се сцена. Той отклонява влака към Русе, но тренът спира в Търново, откъдето водачите на опозицията са откарани в казармите на 18-та дружина. В същото време събралите се вече дружбаши в старата столица поискали да линчуват блокарите и да ги хвърлят от Стамболовия мост. За да ги спаси, се намесил кметът на Търново Кръстьо Станчев, който пратил недружелюбна телеграма до вътрешния министър.
Българи срещу българи
На 17 септември дружбашите в Търново събират над 5000 души, въоръжени с пушки, които започват да се извозват с влакове към Горна Оряховица. Буров разбира, че много от привържениците на Блока са спрени и бити по гарите, но въпреки това на събирателния пункт в железничарския град идват 5000 поддръжници на опозицията. Те тръгват към Търново през Арбанаси. Колоната е посрещната от войска. Буров разговаря с майора на конния полк. Офицерът гарантира, че заловените опозиционни лидери не са в беда. Буров получава и телеграма от тях, която прочита пред тълпата. „Понеже нашият митинг в Търново е забранен и понеже идването ви тук ще се посрещне с въоръжена сила, което би докарало съвсем нежелателни кръвопролития, най-настоятелно ви приканваме да не предприемате нищо. Ние сме арестувани в казармите“, гласи съобщението. Колоната се връща към Горна Оряховица, но по пътя е обстрелвана от дружбашите. Двама от водачите са убити, има и тежко ранени. Дружбашите влизат в града и разбиват къщи и магазини на опозиционните лидери, включително кантората на Буров.
Бягството на Буров и осъдените министри
Заловените лидери на опозицията са осъдени с референдум. Повечето от тях са министри от предишни кабинети. Над 600 000 души гласуват за тяхното изпращане в затвора. Подкрепят ги едва 200 000 души. Самият Буров се спасява с бягство в Румъния, а след това във Франция. Последвалите събития са добре познати на историята. Превратът, убийството на Александър Стамболийски и Юнското въстание. Всичко това за пореден път изправя българи срещу българи.
Емилиян Станев описва събитията
Събитията през 1922 г. са подробно описани в романа на Емилиян Станев „Иван Кондарев“. Гениалният търновски автор вплита политическите страсти и съдбите на главните герои. През погледа им той представя една картина, която много прилича на съвременна България. И днес омразата и огромното разслоение в обществото са повод за конфликти. А трибуната на Народното събрание е превърната в говорилня за взаимни обвинения. Единственото, което не се случва е това - българите да живеят заедно и по-добре.
Михаил МИХАЛЕВ
