Гергьовден е най-обичаният народен празник, затова и в народните песни се пее: „Хубав ден Великден,/още по-хубав Гергьовден”. Свети Георги Победоносец, който побеждава ламята и отключва плодородието, е сред най-почитаните светци и на този ден у нас празнуват имен ден най-много българи след Ивановците.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Гергьовден е много древен празник, като се спори дали има тракийски, славянски или прабългарски произход.
На този ден в чест на светеца се коли първото родено през годината мъжко агне. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. На агнето се дава да близне сол (символ на ситост и плодородие) и да хапне свежа трева – за здраве и младост при хората и обилна паша при животните. Кръвта на животното се излива в реката, „да тече берекетът в къщата“, а бузките на децата се мацват с нея за здраве.. Костите на жертвата се заравят на място, „където не стъпва човешки крак“. Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.
Портата и прозорците се окичва със зеленина за здраве и плодородие, като се смята, че нейната растителна жизненост ще се пренесе върху хората и животните. Рано сутринта жени и деца берат по ливадите цветя, гороцвет, иглика, гергьовче . С гергьовска роса се мият лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Счита се, че на този ден дъждът е особено плодороден и „всяка капка носи жълтица”.
Хубав обичай на Гергьовден е да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, докато не признаят кого любят. Освен люлките, по цяло Българско окачвали на разлистени дървета кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
