За живота на Тодор Живков е писано много. Мнозина твърдят, че част от неговите подвизи са измислени, а други- силно преувеличени. За Първия се разказват легенди, различни случки по време на стотиците му посещения в населените места от страната. Още по-интересни са разказите за онова, което е вършил преди 9-ти септември 1944-та година. Противно на очакванията младият тогава Тодор Живков не е развивал единствено политическа кариера. В павликенското село Дъскот, което се намира само на 30 киломтра от Велико Търново, през далечната 1939-та година, бъдещият ръководител на държавата става местен самодеец и актьор.
Дъскот- село с борчески традиции
Днес в Дъскот живеят около 400 души. Преди близо 100 години обаче селото е било „живо“ и в него се е развивала сериозна просветна дейност. През 1887г. е основано читалище "Напредък", а негови основоположници са Ганчо Иванов и Гено Трифонов. Дъскот е било село с борчески традиции. Още през 1896 г. там се създава социалистическа група, при това една от първите в страната. Именно в Дъскот е разпределена като участъков лекар и д-р Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков. По онова време двамата нямали сключен брак и живеели заедно на семейни начала. Изненадващо бъдещият ръководител на социалистическа България не установява връзки с комунистическата група от селото, която наброявала 15 души. Заради конспиративни съображения Първия се отдръпва от политиката и започва силна читалищна дейност.
Живков рецитирал Ботев и Смирненски
Тодор Живков не влязъл директно в политическите редици, но умело привлякъл около себе си будните младежи на селото. Съвсем умишлено опитният партиен функционер ги насочил към легални форми на работа и борба, подтиквайки ги да вземат участие в самодейните състави на читалището. Живков бил общителен по онова време и бързо завързал контакти с прогресивните хора от селото. Станал любимец на малки и големи. Все пак вниманието му било насочено основно към младежите. Те от своя страна заобичали Първия, защото се интересувал от техните проблеми. В негово лице дори видели човек, който може да отговори на всичките им въпроси. С интерес слушали и анализите му за творчеството на Вазов и Яворов. Най-силно впечатление обаче Живков правел с рециталите си на Христо Смирненски и Яворов.
Читалищната дейност на Живков получава признание
Тодор Живков имал завидни актьорски и режисьорски способности. След като приобщил младите хора от селото, Първият се заел да създаде постановка, с която да се представят в читалището. Под негово ръководство са създадени пиесите „Три синджира роби“ и „Хан Татар“, които се играят с голям успех освен в Дъскот и в някои съседни населени места. Читалищната дейност на Тодор Живков получава признание. През 1939-та година той е определен за делегат на Деветнадесетия конгрес на Върховния читалищен съюз в София.
Енергичен и млад режисьор
Принудени да напуснат селото, Мара Малеева и Тодор Живков се преместват в пазарджишкото Лесичево. И там Първият се свързва с младите хора и заедно изнасят пиеси. Организират и литературни четения, рецитират се стихове на Ботев, Яворов и Смирненски. По това време във вестник „Подем“ е отпечатана похвална рецензия за „успехите на младия и енергичен режисьор г-н Живков“. Но и тук младите съпрузи не се задържат дълго, защото квартирата им е подложена на обиск от властта. Принудени са да се заселят в село Говедарци. Там Живков отново развива сериозна читалищна дейност и представя пиесите: „Хан Тартар“, „Вражалец“, „Иванко“, „Тъмни зори“, „Три синджира роби“ и други.
Михаил МИХАЛЕВ
