Уникален е животът на великотърновския художник Борис Денев. Творбите му завинаги ще останат в златния фонд на българската култура и ще напомнят за гения на нацията ни през вековете. 135 години, толкова са изминали от рождението на Денев, който днес е патрон на Художествената галерия в старата столица. Уникалната сграда беше домакин на изложба по случай годишнината, а присъстващите видяха 61 творби на военна тематика. 30 от тях бяха предоставени от Националния военноисторически музей, а другата половина беше извадена от фонда на галерията. Сред всички картини, особено впечатление направи „Лозенград“, първата му графика на военна тематика, запечатала миг от Балканската война. Животът на Денев всъщност е сбор от мигове, които го правят уникален по своята същност.
Образа на обикновения войник
Борис Денев е роден през 1883 година в Търново. Изявява се като самоук художник и още през 1909г. прави първата си самостоятелна изложба, след което специализира живопис в Мюнхен при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк. Записва се доброволец за Балканската война и е включен като санитар в 20-ти пехотен Търновски полк. Там запечатва картини от бойното поле. На 21-ви декември 1912г. рисува картината „Лозенград“- първата му на военна тематика. В стотиците картини и фотографии, които прави той отразява основно образа на обикновения човек и войник. Между битките той прави скици и рисунки, които увековечават подвига на Българската армия. Той полага началото на баталния жанр в българското изкуство, става негов основоположник.
Военните предпочитали парадните картини
Болката на обикновения войник и неговата смелост оставят незаличими белези в съзнанието на Борис Денев. По време на Балканската война той прави 200 скици с молив. Сред тях има и пейзажи. След войната го повишават в чин „ефрейтор“ и го награждават с орден за храброст- IV степен. Показва своите картини във Военния клуб в София. През 1914-та година Министерството на войната обявява конкурс за военен художник, който е спечелен от Борис Денев. Там той прекарва 11 години от живота си. По време на Първата световна война е художник на фронта. Заминава за предните позиции и опознава трагизма на събитията. „Затишие пред буря“ и „Погребална процесия“ са сред най-известните му цикли от онова време. На фронта се ражда и вероятно най-известната му творба- „Тутракан“. Баталните рисунки от бойното поле са повече от 300. На 1-ви октомври 1925 година обаче Борис Денев напуска армията по собствено желание. „Напуснах длъжността си, понеже не исках да се обвързвам само с военната живопис, а и забелязах, че военните предпочитат пищните парадни картини, докато моите сюжети бяха само от бита на войниците“, споделя по онова време Борис Денев.
Враг на народа
След армията Борис Денев става учител в Първа мъжка гимназия в София. След 1931-ва година се отдава на свободна практика. Същата година получава награда „Кирил и Методий“ на Академията на науките. Всъщност Борис Денев познава заслужената слава, но и несправедливата обида. След 9-ти септември е арестуван и прекарва пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер, след което е освободен, без да бъде съден. Изключен е от Съюза на българските художници. Обявен е от мнозина за враг на народа. Неясно защо, още повече, че той е бил от художниците, които са се възхищавали на обикновения войник, а не на неговите офицери. Рисувал е живота и трагизма на хората, а не величието на отделни личности.
„Заслужил художник“ на Народната република
Комунистическата власт в България явно преосмисля поведението си към Борис Денев и на практика признава грешката си спрямо неговата личност през 1956-та година. Годината на Априлския пленум е важна за живота и на големия художник, който е възстановен в СБХ. През 1967 година е напълно реабилитиран и награден със званието на Народната република- „Заслужил художник“. Година по-късно умира на 86-годишна възраст. Негови изложби започват да се организират в България през 80-те години. Така Борис Денев остава в историята като единственият представител на българската батална живопис, минал през три войни, конструктор на безмоторни летателни апарати, враг на народа, затворник и концлагерист, изключен и отново включен в Съюза на българските художници, награждаван с царски и държавни отличия…
Михаил МИХАЛЕВ
