След години на финансов колапс, крупна задлъжнялост и разтурен персонал, в момента болницата по белодробни заболявания „Д-р Трейман” във Велико Търново е превърната в проспериращо здравно заведение. Единствената в областта специализирана лечебница е и единственото финансово стабилно общинско медицинско заведение в страната.
„Спокойно мога да кажа, че днес болницата се управлява така, както биха искали нейните създатели”, сподели пред областния седмичник ``Кореспондент`` управителката д-р Стела Денчева.
От бизнес плана на болницата става ясно, че ръководството е планирало приходи от 877 000 лева за 2018 г. Предвидени са 12 000 лева приходи от наеми, а основната част – 220 000 лв., ще са финансиране по методиката от Министерство на здравеопазването и договор за амбулаторно проследяване и лечение на пациенти с активна туберкулоза.
Дружеството разполага със собствени приходи от 584 000 лева, на които ще разчита през настоящата година, както и на средствата от изтеглен банков кредит през последния месец на отминалата година. Болницата ще сключи договори по седем клинични пътеки и три амбулаторни процедури.
Бившият Тубдиспансер „Д-р Трейман” разполага с 43 легла, а болните разчитат на персонал от 49 души, от които лекарите са 13.
„Успяхме да изплуваме от блатото, благодарение на усърдната работа на целия екип. Наложихме крути мерки като оптимизирахме дейността и ограничихме разходите. Бяхме принудени да се разделим с част от имотите на болницата. Преотстъпихме на Община Велико Търново една от сградите - бившата поликлиника на стационара като собственост срещу дълг и така стопихме борчовете с 618 000 лева. Сега намеренията ни съвместно с общинското ръководство са да достроим друга сграда и да отворим нови дейности. Разработваме и програма за реновиране на оборудването и обзавеждането”, споделя още д-р Денчева.
Тя допълва, че реализираните през миналата година приходи са с ръст от 39 %, а заслугата е на целия екип, доброто взаимодействие с общинската управа и със Здравната каса.
Така болницата постепенно започна да възвръща старата си слава, създала се след като преди осем десетилетия генерал Фьодор Трейман и д-р Владимир Витанов, посветили живота и богатството си, за да лекуват туберкулоза и гръдни болести в старата столица. И днес лечебницата е по-известна сред търновци като Тубдиспансера. През 80-годишната си история многострадалната болница е преживяла войни и безкрайни здравни реформи.
Болницата, която е разположена на южния склон на хълма Света гора се слави с интересна история. Създадена е от белогвардейския генерал д-р Фьодор Трейман. Той е роден в Рига и е наследник на потомствени немски лекари, дошли в прибалтийските земи с Екатерина Велика в Русия. Д-р Трейман се включва като лекар във Врангеловата армия, разбита по-късно по време на Октомврийската революция. Нейни части, заедно с ръководената от генерала руска болница, пристигат по нашите земи и се настаняват във Велико Търново.
„През 1931 г. руският генерал създава частна болница на ул. „Христо Караминков” за лечение на туберкулоза. Болестта била широко разпространена в старата столица и покосявала деца и възрастни години наред. Мечтата на д-р Трейман обаче била да построи санаториум за лечение на гръдно болни. Към благородната идея го подтиква страшната статистика. През 1920 година починалите от туберкулоза са 168 души, през 1936 година те са172-ма, а през 1927 година – 203-ма. През 1936 година болните от туберкулоза в града са 203-ма като 29 от тях са ученици, а 13 - деца под седемгодишна възраст. Починалите от жълтата гостенка са 22-ма, а оздравелите – само тринадесет”, разказват историци.
Общината в града подкрепила инициативата и през 1933 г. отпуснала 3 дка общинска земя на хълма Света гора. Генералът теглил заеми, правил ипотеки и едва след това захванал градежа на сградата. „Санаториумът за белодробно болни бил открит на 1 септември 1937 г. с 40 места. Цялото семейство на руснака се включило в грижите за болните. Но тъй като леглата не достигали, генералът посещавал домовете на туберкулозно болните, където ги лекувал на място”, сочат още архивите.
След 9 септември 1944 г. д-р Трейман е арестуван от органите на НКВД, пристигнали в България. По-късно по време на разпитите се самоубива. Това налага неговите наследници да изплащат дълговете за строителството на санаториума, който по-късно е национализиран и на 19 септември 1946 г. е обособен като самостоятелен Окръжен пневмофтизиатричен диспансер с поликлиника и стационар със 120 места.
„Потомците на генерала не са имали претенции за реституция на болницата, само настоявали тя да носи името на д-р Трейман. Това станало след решение на Общинския съвет във Велико Търново през 1998 г.”, уточняват запознати с историята на лечебницата.
Другите големи дарители на белодробната болница са семейството на Донка и д-р Владимир Витанов, роден в старопрестолния град. Той учил медицина в Монпелие, Франция, след това работил като околийски лекар в Дряново, а по-късно е бил и във великотърновската държавна болница. Дълги години е бил управител и на врачанския стационар. През годините във Велико Търново докторът се включил в дейността на читалище “Надежда” и станал негов председател.
„Д-р Витанов споделил с близките си, че иска да направи няколко големи дарения. Учредил дарителски фонд от 300 000 лв., като 200 000 лв. от тях дал на държавната болница. Останалите пък разпределил на читалище “Надежда” и Туристическо дружество “Трапезица” във Велико Търново, а също на дружество “Развитие” във Враца. Тъй като двете деца на семейството си отиват от този свят заради туберкулоза, през 1936 г. Донка и Владимир решават да завещаят цялото си имущество на Велико Търново, където да се лекуват онези, които имат сходен проблем”, обяснява историкът доц. д-р Мирко Робов.
Той уточнява, че когато умира докторът, завещанието е било регистрирано в Общината в София. То е отворено, когато починала и съпругата му Донка през 1970 г., която е направила допълнение към завещанието десет години по-рано. От него станало ясно, че Витанова е оставила цялото си движимо и недвижимо имане на великотърновската държавна болница за постройка на павилион за лечение на бедни туберкулозни младежи.
От архивните документи става ясно още, че на белодробната болница е завещан и апартамент на ул. “Ангел Кънчев” № 35 в столицата, в самия център на града.
“В София имам две кантори на ул. “Позитано” № 3, които след смъртта ми да се продадат и да служат също за изпълнение на завещанието”, се казва още в допълнението.
В него Витанова уточнява, че има длъжници и като се вземат парите от тях чрез изпълнителни листи, да се прибавят към общото ѝ благосъстояние. Дарителката оставя още лични спестявания и влогове в банки, които също е обрекла на белодробната болница. За болните от туберкулоза остава и цялата покъщнина на семейството.
„Всичко това е описано в протоколи, където са изброени и ненужните вещи, които да се разпродадат и парите да се предоставят на тубдиспансера.Семейство Витанови оставят и 150 жълтици, пари и бижута, скътани в един колан, направен от марля. Нумизмати обаче отбелязват, че между тях е имало и доста ценни монети, а и такива, които виждат за първи път. Твърди се, че когато те излизат наяве, са предадени на Българската банка, която ги плаща на държавата”, разказва доц.д-р Робов.
Знае се, че със сумата е купен апарат за кислородотерапия на болните, който е бракуван след дългогодишна употреба. Двете кантори пък дълги години са били давани под наем на адвокати. Апартаментът също е бил използван от лекари, които са преспивали в столицата, първо безплатно, а след това срещу минимална такса.
„В момента апартаментът на ул. “Ангел Кънчев” в София е даден под наем частично, а в двете кантори Община Велико Търново има намарение да открие представителни офиси”, разкри д-р Стела Денчева.
Успешната управителка на здравното заведение допълва, че за съжаление миналата година бившият тубдиспансер загубил най-големия си имот и това е сградата на поликлиниката на ул. “Христо Караминков” в центъра на града.
„Общината взе сградата заради дълг на белодробната болница, който тя не успя да върне. По-важното е, че въпреки това Специализираната болница “Д-р Трейман” запази дейността си и продължава завета на дарителите си да лекува болни с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания”, подчертава д-р Денчева.
Ася ВАСИЛЕВА
