Двоен победител в литературен конкурс стана горнооряховчанката Димитрина Благоева. Нейният разказ „Боровинково сладко” спечели вота на читателите и е трети в предпочитанията на журито в конкурса „Краят на света и след това”.
Литературната надпревара се организира от електронното списание „Сборище на трабадури”, което се опитва да съхрани и развие най-добрите традиции на българската научна фантастика.
Първоначалната идея на организаторите била да се припомни годишнината от поредната катастрофична прогноза за края на света. На 21 декември 2012 г. Земята трябваше да е направила последното си завъртане, поне според някои тълкуватели на древните предания на маите. Апокалиптичната прогноза така и не се сбъдна, но предизвика порой от фантазии и коментари. Пет години по-късно издателите на „Сборище на трубадури” предизвикаха пишещите си последователи да се включат в надпревара, описваща спомените им за края на света или пък времето след това.
По правилник в конкурса „Краят на света и след това” можеха да участват разкази, които с не повече от 1000 думи описват фантазиите на авторите си за свършека на живота, или пък за неговото продължение. Конкурсът се оказа неочаквано добро предизвикателство не само за феновете на научната фантастика. Заради повишения интерес се наложи и удължаване на срока за гласуване. В състезанието се включиха творби, пресъздаващи темата по какви ли не начини – от спомените на умиращ трицерапторс до нравоучителни трактати за човешкото самоунищожение.
В крайна сметка до гласуване бяха допуснати близо 40 разказа. Всеки един беше публикуван на сайта „Сборище на трубадури”, както и във Фейсбук страницата му. Предложените творби участваха в две класации – на читателите, които гласуваха в интернет, и на екипа на сайта.
Единственият разказ, влязъл в първата тройка и на двете класации, е на горнооряховчанката Димитрина Благоева. Нейното „Боровинково сладко” зае първо място в читателското подреждане с най-висок рейтинг. В същото време е трети в класацията на журито.
Първата литературна награда на Димитрина Благоева вероятно е изнедада както за повечето й приятели, така и за немногото хора, които познават литературното й творчество. За повечето си познати тя е успешен горнооряховски адвокат. За тези, които знаят, че е изкушена от писането, научната фантастика е последният жанр, с който биха я свързали.
Първите не знаят, че адвокатът се увлича от художествено писане още от ученическите си години и първата си литературна награда всъщност печели като десетокласничка в Хуманитарната гимназия. След това литературните опити останали за сравнително тесен кръг приятели. Докато не попаднала на един от курсовете на Творческа академия „Заешка дупка”. После дошло и самочувствието да покаже разказите си на публика – в литературни сайтове и Фейсбук.
А пък идеята за наградения разказ се родила от статия за Йерусалим и признаването му за столица на Израел от Доналд Тръмп. В статията имало препратки към старозаветни текстове, включително за Потопа. От всичко това в разказа останал само поройният дъжд – последното нещо от външния свят, което героят вижда, докато едно по едно губи сетивата си. Иначе краткото действие се развива във футуристичен ресторант с молекулярна кухня. Докато опитва странни на вид, но вкусни неща, Антон програмира код за свой тайнствен клиент. В един момент започват да изчезват вкусът, слухът, мускулният контрол, светлината. Докато накрая му остава едно вегетативно потрепване в показалеца, колебаещ се над командата „Еnd The World”. И спомена за детството, дошъл от перлените топчета с вкус на боровинково сладко.
Какво става после? Успява ли Антон да отдръпне ръката си? Това ли е краят на света или ще има продължение? Повечето читатели, дали вота си за разказа, вероятно са си задали този въпрос. Но пък едно от любимите предизвикателства за Димитрина е да даде власт на читателя – властта да завърши разказа така, както сам го е усетил.
Участието в този конкурс беше провокация и за мен. С разказа си трябваше да сложа край на света, а всъщност, според мен, с писането създаваш свят. Ти си творецът на един минисвят, различен от реалния. И не е нужно той да бъде по-добър или по-лош. Уникално е чувството, че си негов създател, казва победителката в конкурса. Краят на един свят може да се окаже начало на нов, добавя още тя, като не крие, че се изкушава да покаже повече от своите разкази. Защо не и в книга.
Елена ВЕЛКОВА
