150 г. памет за Георги Измирлиев - Македончето

28 май 1876 г. Било петък – пазарен ден за Горна Оряховица. Нямало много търговци и купувачи, заради смутното време, но на площада се събрали много хора. Там било вдигнато бесило и всички знаели, че е за апостола от Горна Джумая – Георги Измирлиев – Македончето. Седмица по-рано била произнесена присъдата му – смърт чрез обесване.

Бил докаран с каруца от Търновския затвор. Облечен бил с въстаническите си дрехи. Пред бесилото поискал да се изповяда и поп Йонко Тревненски му дал последно причастие. На треперещия свещеник осъденият казал: „Дядо попе, ти ме знаеш отде съм. Виж как се мре за България“. После помолил да повикат съгражданина му хаджи Милан Памукчията и му заръчал да разкаже за последните му минути на майка му.

Качил се сам на стола и се обърнал към множеството с думите „Колко сладко е да се умре за свободата на отечеството“. Спокойно сложил въжето на врата си и ритнал стола.

Никой не смеел да свали Македончето от въжето. Един от мухтарите Христо Чартазанов извикал момичето Мола Петкова да помага. Тя се качила на раменете на друг от първенците - Петър х. Давидов, и откачила въжето. Войниците го поели и положили на земята.

Баба Недювица Свищовлийката и Антон Попов го занесли в килията при църквата „Св. Богородица“. Там жените изкъпали смъртника и му облекли нови дрехи. В събота бил опят и погребан в двора на църквата. По-късно останките му са препогребани в родния му град.

На мястото на бесилото признателните горнооряховчани издигнали паметник. А честванията на Македончето сложили началото на празника на Горна Оряховица.

Но днес за Горна Оряховица е ден за почит и преклонение пред Македончето и загиналите за България.

Поклон, апостоле! И след 150 години помним!/ Източник: Исторически музей – Горна Оряховица