Навършват се 175 г. от рождението на Георги Измирлиев - Македончето

Днес се навършват 175 години от рождението на Горнооряховския апостол Георги Измирлиев – Македончето.

Роден е на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Семейството му е заможно, а Георги има още пет братя и една сестра. След началното училище в родния си град учи в Серес, а после и в прочутия лицей „Галатасарай“ в Цариград. Една година учителства в българското училище в столицата на Османската империя. Със съдействието на руския консул постъпва във Военното училище в Одеса. През 1875 г. Ботев го извиква за военен инструктор при подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха му се връща в Гюргево, но няколко месеца по-късно отново е в България като помощник на Стамболов в Първи революционен окръг.

Установява се в Горна Оряховица и влага цялата си младежка енергия и плам в подготовката на въстанието. Избухването на въстанието в Горна Оряховица обаче е осуетено. Въпреки започналите арести, Македончето и Иван Панов Семерджиев събират малка чета в дома на баба Пантелейца, откъдето се канят да тръгнат към Балкана. Въстаниците са предадени и обградени от заптиета. Повечето успяват да се измъкнат, но водачите са заловени.

Специалният съд, създаден за разправа с въстанието в Търновско, осъжда на смърт двамата апостоли. Георги Измирлиев и Иван Панов Семерджиев са обесени в един ден – 28 май, седмица след произнасяне на присъдите. Панов увисва на въжето в родния си град Търново, заедно с Бачо Киро.

Македончето е отведен в Горна Оряховица, където бесилото е вдигнато на площада пред конака. Било петъчен ден и, въпреки че нямало обичайните тълпи от търговци, се събрали много хора – и българи, и турци.

Апостолът поискал да се изповяда и поръчал на един свой съгражданин от Горна Джумая да разкаже на майка му за последния му миг. После сам си сложил бесилото и умрял с думите „Колко сладко е да се умре за свободата на отечеството“.

Погребан е първо в двора на църквата „Успение Богородично“, по-късно костите му са препогребани в родния му град.

Няколко години след Освобождението горнооряховчани решават да вдигнат паметник на мястото на бесилото. Освещаването му е на 6 септември 1910 г. Дълги години на 28 май, когато умира Македончето, е празникът на Горна Оряховица. Днес е ден за почит пред всички герои на свободата./ Източник: Исторически музей – Горна Оряховица