17°C
Книгата „Пътеводител на старите български земи. 100 обекта на българското културно-историческо наследство извън България“ представи във Велико Търново д-р Костадин Костадинов. В срещата, която се проведе във Великотърновския университет, се включиха заместник-декани на висшето учебно заведение, преподаватели и граждани.
Идеята за труда му, разказа самият автор, му е хрумнала още като е бил ученик, като е назрявала дълги години, докато е решил да я реализира.
„Описал съм най-важните от обектите, които са свързани с българското културно-историческо наследство, старите ни земи в Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Обикалях ги в продължение на месец, като минах около 7000-8000 километра. Навсякъде говорихме на български, защото през по-голямата част от историята тези територии, които посещавах, са били населени основно с българи, като и сега там живеят българи“, поясни Костадинов.
Той уточни, че целта на книгата му е да представи наследството, което страна ни има извън пределите си, но не полага достатъчно грижи за него. Такива, по думите му, не полагат и местните правителства, на чиито територии са културните паметници.
„Аз си направих труда да ги опиша, да ги заснема, да направя кратка историческа и географска справка за всеки един от тях, като има указания как да стигне до тях. Има карта към книгата, която съм приложил“, обяснява още авторът.
Допълва и, че за някои от местата е разбрал, буквално, от последните живи хора, които знаят и помнят къде са.
Едно от знаковите места е в Албания – там, където се счита, че е създадена Кирилицата.
„Това е резиденцията на св. Климент Охридски. Там е намерена църквата, към която има манастирски комплекс. Тя е била всъщност резиденция, лятна резиденция, вероятно на Климент Охридски, защото се намира съвсем близко до брега на Синьо море“, разказва Костадинов.
Културно-историческите паметници са от различни периоди в историята на страната ни, от всички 13 века.
--800.jpg)
