Навършват се 125 г. от рождението на Рафаел Михайлов

На 15 март се навършват 125 години от рождението на Рафаел Михайлов Пеев – български художник и поет, припомнят от РБ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново.

Рафаел Михайлов е роден във Велико Търново в многодетно свещеническо семейство и рано остава сирак. През 1924 г. постъпва в Художествена академия – София, където учи изобразително изкуство при професорите Иван Ангелов, Харалампи Тачев и Дечко Узунов. Четири години по-късно той е изключен за „противоакадемично рисуване и влияние, упражнявано върху другарите”. След като работите му са забелязани лично от министъра на Народното просвещение, студентските му права са възстановени и художникът завършва Академията през 1934 г. През следващите години е учител в различни градове в страната. Член е на Дружеството на новите художници. Ранните му творби са рисувани с акварел – пейзажи и битови композиции. Художникът е един от най-изтъкнатите пейзажисти от края на 20-ти и 30-те години. След 1934 г. започва да рисува в техниката на маслената живопис.

Рафаел Михайлов взема участие във Втората световна война, след което се установява в София и отново работи като учител. От този момент нататък животът му протича в едно „скромно” и тихо русло извън интереса, публикациите, честванията, извън нормата на епохата. Пълноценния си живот, оставен в изкуството, Рафаел Михайлов живее в приятелския си кръг, в средата на хора, като Борис Делчев, Вичо Иванов, Васил Иванов.

Първата самостоятелна изложба на Рафаел Михайлов е организирана в София по повод неговата 60-годишнина. Художникът открива пет самостоятелни изложби в столицата и една в родния си град. Представя свои картини в колективни изложби в Стокхолм, Берлин, Дрезден, Будапеща, Прага и Москва. Творбите му са изложени в Националната художествена галерия в София, в галериите във Велико Търново, Пловдив, Русе, Плевен, Бургас, Враца, Сливен, Варна и в частни колекции в страната и чужбина. Художникът рисува пейзажи, портрети и натюрморти. Смятан е за родоначалник на т.нар. „метафизична живопис”.

Освен с живопис художникът се занимава и с театър, критика и поезия. През 1967 г. издава стихосбирката „Мигове”. Тя съдържа 46 авторски стихотворения и рисунки на художника, като едно от тях е посветено на големия майстор на карикатурата Борис Ангелушев.

Казват, че творбите на Рафаел Михайлов имат силата на драматични експресии, че неговата палитра е проникната от благородни и тонални трепети, които внасят в картините му духовен отзвук.

Рафаел Михайлов напуска земния си път на 20 декември 1969 г. Великотърновската общественост е оценила по достойнство художествения талант и лиричната душевност на художника, затова улица в града и Изложбени зали носят неговото име.

Използвани източници:

Шумелов, Владимир. Рафаел Михайлов Пеев. // Шумелов, Владимир. Литературно Търново : Био-библиографски справочник. – В. Търново, 2019, с. 180-181.

Декова, Галина. Живописта на Рафаел Михайлов. // Култура, № 38, 9 ноем. 2012, с. 2.

Станчева, Ваня. „Рисувам не за да убия времето си, а за да почерпя красотата и нравствената сила, които осмислят живота ни”. // Борба (В. Търново), № 197, 20 окт. 1994, с. 2.