17°C
На 8 март ще говорим не за деня на майката (българската традиция до средата на XX век е той да се отбелязва на Благовещение, 7 април по тогавашния календар), а за жените, които се борят за правата си, чийто всъщност е днешният празник. А понеже отново сме в предизборен период, темата ще са избирателните права на българката, на които тя се радва едва от 90 години.
Българките получават сравнително късно избирателни права. Решението е взето преди 90 години в един много интересен момент. След преврата през 1934 г. Парламентът е разпуснат, а партиите са забранени. През 1936 г. е решено да се върви към възстановяване на някакъв парламентаризъм и на изборния процес и в разгара си са спорове за участието на жените в него. Сред защитниците на женските изборни права е и Атанас Буров, който се надява дамите да намалят ожесточението в българската политика. В крайна сметка в публикуваната през януари 1937 г. Наредба-закон за общинските избори е допуснато участие на жени. Но правото е само за майки в законен брак над 21 г.
Първите бюлетини, пуснати от жени в България, са на изборите за общински съвети през пролетта на 1937 г. В Горна Оряховица Женско дружество „Просвета“ работи активно, за да просвещава жените в околията и да ги агитира да участват в изборите. Веднага след обнародване на закона, се организира събрание, на което говори секретарят на Българския женски съюз Вера Плочева. Тя разяснява как жените трябва да участват в предстоящите избори. „Събранието бе много добре посетено от членки на дружеството и граждани“, пише в Летописната книга на „Просвета“.
На 3 март по покана на Женско благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Лясковец се организира също много посетено събрание, на което за женското участие в изборите говори подпредседателят на дружество „Просвета“ Мария Григорова. На следващия ден тя и още няколко дами от Настоятелството са в Долна Оряховица, където „голямо влияние оказа нейната сказка на селската жена“.
Гласуването на жените в изборите за местна власт е преценено като успешно и те са допуснати и до Парламентарните избори през 1938 г. Право да избират имат вече не само майките, но и всички омъжени, разведени и вдовици над 21 г. Момите ще почакат още няколко години.
Това са малко странни парламентарни избори без партии, като кандидатите участват в лично качество. Самото гласуване е на етапи по области от 6 до 23 март 1938 г.
В месеците преди това Женско дружество „Просвета“ отново развива активна просветителска дейност. Организирано е и общоградско събрание, на което Маргарита Момчилова говори на тема „Правно-политическо и икономическо положение на жената“. Резултатите са очевидни и в Горна Оряховица жените участват доста по-масово в изборите в сравнение с други населени места, особено в по-малките.
В Плевенска област, където по това време попада Горнооряховска околия, се гласува на 13 март. Горнооряховчани гласуват в 9 секции, като избират между 5 кандидати. Най-много гласове (2296) събира 39-годишният адвокат Стоян Момчилов. Втори след него остава семенарят Стефан Бояджиев с 989 гласа.
Регистрираните избиратели са 5930, от които 3163 мъже и 2767 жени. Гласували са 4152 души, от които мъже - 2402 и жени – 1750. Това означава, че над 63% от имащите право на глас горнооряховчанки са го упражнили. Докато статистиката за страната е, че под 50% от жените са гласували в тези първи свои избори.
Това е началото на женското избирателно право в България и то е само активно. Жените могат да избират, но не и да бъдат избирани. Пасивно избирателно право, т.е. да могат да бъдат предлагани и избирани, те получават едва през 1945 г., когато в Народното събрание попадат първите 16 българки.
Честит празник, дами, които отстоявате своя житейски избор, независимо дали той е да отглеждате деца или да правите политика. Важното е изборът да е ваш.
На снимките са настоятелствата на Женско дружество „Просвета“ през 30-те години и избори от времето, когато жените са били не само избирателки, но и избирани.
Източник: Исторически музей – Горна Оряховица
