От борсите в Нидерландия до бизнес в Драганово – Лъчезар Суванджиев отглежда мечтата си в оранжерии

В оранжерия влиза още като съвсем малък. Когато е на около 10 г., семейството му започва да се занимава с рязан цвят роза и хризантема. Неговата задача била да върви и да обира тревичките. Усетил огромно привличане към земята и цветята, още тогава Лъчезар Суванджиев от Драганово знае, че на тях ще се посвети професионално.

Към онзи момент родителите на Лъчезар просто искали да разчупят стандартите. Всеизвестно е, че Драганово е дало на България, Европа и света не един или двама градинари, специализирани в отглеждането на зеленчуци. Майката и бащата на Суванджиев обаче решават, че искат да предложат нещо по-различно и така се захващат с цветя.

Нещата вървели до голямата криза от 1997 г. По-зрелите сред нас помнят, че тази криза преобърна живота на много фамилии. Включително на Суванджиеви, на които се наложило да се откажат от цветята.

Те не са нещо задължително, както е храната да речем, може и без тях, хората се отдръпнаха, спомня си Лъчезар. Въпреки това той не спирал да рови в градината.

Бащата на Лъчезар се преориентира към производството на домати и краставици. След като борсите в Южна България обаче били залети с домати за по мизерните 20 ст. за килограм, семейството решава да се откаже от зарзавата.

Един ден баща ми се прибра, след като беше продал цяла касетка домати за 2 лв. Каза, че няма абсолютно никакъв смисъл. За себе си пък вече бях усетил, че зеленчуците не са моето, казва Суванджиев.

Щастлив е, когато семейството решава да се върне към отглеждането на цветя, този път саксийни. Стартът е с петунии, които и до днес са една от големите страсти на Лъчезар.

Бизнеса въртят родителите му, но той е неотлъчно до тях и помага активно. Към онзи момент петуниите са страшно актуални и търговията потръгва. Но явно не достатъчно, защото, когато Лъчезар завършва търновската Гимназия по туризъм, семейството занимава за – тогава все още – Холандия.

Знаех, че няма да остана там завинаги. Исках да се занимавам с цветя тук, в България. Целта ми беше да понатрупам малко средства и опит, с които да се прибера и да започна мой бизнес у нас, припомня си Лъчезар.

Така и става. Отива и се връща няколко пъти за по известен период от време в днешна Нидерландия. Работи като куриер – тежко занимание, което не ти оставя почти никакво време за личен живот. Все пак някак успява да лавира с времето и намира как да обикаля борсите за цветя. Стиска зъби и продължава, за да сбъдне мечтата си да се върне при цветята в България.

Купува къща с двор. В един момент се получава така, че едновременно работи в завод във Велико Търново и произвежда цветя в Драганово. Лека-полека хората научават за неговите красоти, а интересът и добрите думи, които чува за цветята си, са допълнителният спусък, който изстрелва Лъчезар отново в Нидерландия и отново с целта да посъбере още средства за разрастването на бизнеса. Успява – прибира се в Драганово и изгражда оранжерии. В тях на челно място са, разбира се, петуниите.

Бях се усъвършенствал в направата им. Струваше ми много труд, дисциплина, упоритост, много грешки допусках по пътя. Но когато дойдеше човек и ми кажеше, че е доволен от цветята ми, забравях трудностите и продължавах, смее се Лъчезар. Само тогава можеш да си доволен от работата си – когато и хората са доволни. Старая се аз да свърша тежката работа по направата на едно цвете, а за клиента да остане само удоволствието от грижите по него. Целта ми не е толкова цветето да е „гръмнало“ от цвят, колкото да е здраво. Всеки може с торове, подобрители, препарати за защита, изрежда Суванджиев.

И тук отваря темата за производството на цветя в Нидерландия.

Там „напомпват“ цветята, за да са готови за един месец, търсят бързото реализиране на стоката. Но те имат големи пазари, лидер са в Европа, особено при лалетата, а и държавата ги подкрепя. Аз предпочитам да не форсирам растенията, те да растат с естественото си темпо, за да ги дам на клиента здрави. Така вероятността цветето да загине в хоби градинаря е по-малка. Хубавото е, че хората се интересуват – идват, показват снимки, търсят съвети, помощ. В цветарството, дори и да не си дипломиран агроном, трябва да си агроном, пак с усмивка казва Лъчезар. 

Това е и причината на този етап да се е съсредоточил само върху българския пазар. За да има достатъчно време и ресурси да произведе здрави растения, Суванджиев не набляга на количеството, целта му е да удовлетворява българския клиент. Макар че отглежданите от него средно по 120 хил. растения годишно си звучат  повече от внушително.

Среден производител съм, оранжериите ми са само 1,2 дка, но събират доста саксии. То е като да имаш 120 хил. деца – всяко си иска неговото като грижа, отношение, смее се Лъчезар.  Но е съвсем сериозен, когато обяснява колко дисциплина, образоване и практика са нужни в производството на цветя. Само с четене на книги не става, още по-малко с четене в интернет, където всеки си пише каквото му скимне. Трябва и здрав гръб, категоричен е Суванджиев.

Като земеделски производител е регистриран от 2019 г. Казва, че да си цветар в България е трудно. Няма кой да ти подаде ръка – каквото изкараш, го влагаш пак в оранжериите. За капково напояване, разпръскватели и каквото друго се сетите. Цветарите винаги сме на ръба – всяка малка грешка може да ти коства сезона. Отоплявам оранжериите на ток и само за ден да спре през зимата, положението ще стане трагично, дава пример Лъчезар.

Многото рискове в цветарството са го научили, че по-добре сам да прави всичко – така поне няма да има кого да обвинява при евентуален провал. Само в пиковия момент от края на април до средата на май допуска приятели да му помагат. Но и тогава им възлага само по-безобидните задачи, иначе всичко минава през неговите ръце. Също пиков е периодът от средата на октомври до средата на ноември. По Задушница много хора взимат цветя за гробовете на покойните си близки, не мога да си позволя да им предложа лоша стока, категоричен е производителят.

Към настоящия момент актуални са теменужките и хризантемите.

Именно с тях е отрупана сергията на Лъчезар на Фермерския пазар във Велико Търново.

Тази година опитал и с есенен карамфил, но вече няма от него поради голям интерес. Хората го харесват най-вече защото е многогодишен и устойчив на болести.

Има мода при цветята, смята Сувандижев. Преди около 10 г. се наблягало на каскадните върбинки, днес те са поизместени от т. нар. мароканска и африканска маргаритки. Така, дори и да изкараш стари видове цветя, клиентите ги избягват, защото искат да опитат нещо ново. Но има и такива цветя, които няма да бъдат заменени – сакъзчетата и мушкатата например, които, въпреки променящата им се генетика, си остават класика.

Лесно понасят климатичните промени, издържат, е обяснението на Лъчезар.

Той отхвърля теорията, според която с вноса на семена или разсад се внасят и болести в България.

Семената минават качествен контрол, ние също даваме растения за проби. Растенията от вносни семена най-често загиват заради промените в климата. Виждате, през последните години зима почти няма. А когато няма студ, вирусите оцеляват и се умножават. Затова и препарати, които години наред са помагали, стават все по-неефективни – болестите оцеляват, защото свикват с тях, придобиват резистентност, е професионалното мнение на Лъчезар Суванджиев.

Няма как да не се възползваме от разговора и да не го попитаме за съвети, в конкретния случай за отглеждането на теменужки и хризантеми, предвид сезона.

Теменужката е едно от най-добрите цветя. Издържа до минус 30 градуса, не изисква кой знае какви грижи. Може да я засадите в сандъче, саксия, в земята, важното е, ако зимата е топла, да поливате умерено. Могат да цъфтят до май, после ще отмрат, защото не търпят жегите, обяснява Суванджиев. При хризантемите пък е важно подрязването и особено да се внимава с младите прирасти.

Но най-важното е отношението към едно растение, категоричен е земеделският производител, и бърза да се прибере да обгрижи хилядите си деца в оранжериите в Драганово.

Биляна МИЛЧЕВА