Совалковата дантела е била позната на горнооряховчани в миналото, но днес майсторите, които я владеят, са малко. Майстор Кремена Димитрова е инженер и счетоводител по образование, а по настоящем работи на Летище Горна Оряховица. Своето истинско призвание обаче намира преди над десет години много далеч от тези среди – в красотата на едно за съжаление бавно изчезващо от българските земи изящно и сякаш магично изкуство.
Кремена се запознава със совалковата дантела съвсем случайно, докато си купува материали за плетене на кука. Жената, продаваща в магазина, й казва, че нейна позната си търси ученички, които да обучи да плетат брюкселска дантела. Кремена се свързва с въпросната жена, която се оказва Маргарита Бонева – майстор с дългогодишен опит в изработката на дантела и по-специално на совалкова. Именно Бонева я запознава с изяществото на това художествено плетиво и я въвежда в него. Кремена истински се влюбва както в крайния резултат, така и в процеса на изработка. Нещо магично има в мелодичното потракването на совалките – казва тя – сякаш хипнотизират и успокояват.
Кремена Димитрова и Маргарита Бонева са членове на сдружението на майсторите на народни художествени занаяти „Дунавска задруга“, както и на Български център за совалкова и шита дантела, а Кремена е и част от управителния съвет на центъра. През годините двете участват в множество изложби в България, като през изминалата пролет представиха самостоятелна такава и в Изложбени зали „Недялко Каранешев“. Участвали са и в конкурси, като едно от най-високите отличия, които Маргарита постига, е първа награда за лого на испанско списание. Печели челното място няколко години подред, а Кремена става нейна подгласничка.
Совалковата дантела се изработва в цял свят и е по-позната като брюкселска. В България се внася от Белгия след опожаряването на Калофер през Руско-турската освободителна война. Тя е един от занаятите, с които калоферци опитват да възродят града си. Казват, че старите калоферки, когато се седнели да плетат дантела, винаги имали леген с вода до себе си, в който да мият ръцете си, за да не замърсят изработката. Благодарели на Бога за дарбата, която имат, и започвали да плетат, разказва Кремена.
През 1910 г. в Калофер създават първото Дантелено училище, в което са обучени над 1200 жени. Не е имало къща, в която да не се е изработвала дантела. Българката обаче вплита в нея свои мотиви от природата и бита, като започва да прави собствени модели, предавани от поколение на поколение. Поради тази причина в България совалковата дантела се нарича калоферска, но тя сама по себе си има своите специфични отличителни черти. В почти всяка държава по света има определен регион, в който изработката на този тип дантела е най-силно развита, съответно, както у нас, си има характерна стилистика и носи името на региона.
Техниката за плетене на совалкова дантела е една и съща навсякъде по света, но е уникална в сравнение с други, защото единствено тя се изработва от опаковата страна. Принадлежностите, които са необходими за плетене, са совалки, в Елена известни като „палечки“, цилиндър, топлийки и конци. Цилиндърът обикновено е пълен със добре пресована слама, за да държи стабилно схемата и топлийките. . Работи се с четен брой совалки за изплитане на един елемент, най-малко четири, а броят им се определя от схемата, по която се плете. Совалката се състои от два елемента – сърчице, на което се навива конеца, и палтенце, което се слага върху него, за да го предпази от изцапване.
Движенията по време на плетене са само две, като в зависимост от това как се преплитат совалките, се получават различните видове плетки – над 240 вида общо. Казва се плетене, но техниката за изработка на совалкова дантела много наподобява тъкането. Когато моделът е завършен, лицето остава надолу към цилиндъра и след сваляне на всички топлийки, се вижда готовата дантела. Тя се опъва сама на цилиндъра, не се колосва. Затова колкото по-дълго се изработва и стои изпъната, толкова по-добре. Процесът е наистина бавен, но в никакъв случай сложен, категорична е Кремена.
Совалковата дантела се нарича още „бялата магия“, защото в миналото се изработвала предимно в бяло и екрю, от ленен или памучен конец, основно за облекло и аксесоари за дома. В наши дни вече се използват изключително разнообразни цветове конци и се изработват бижута, картини, декорации за чанти, сувенири – всичко, което фантазията на твореца може да съчини. Совалковата дантела често бива бъркана с плетените карета, останали от времето на бабите ни, присъстващи в почти всяка българска къща особено по селата – между двете техники обаче няма абсолютно нищо общо, уточнява майсторката.
В началото на 20. век по пределите на България е имало доста Стопански училища, в които задължително се е преподавала техниката за плетене на дантела. В Горна Оряховица също е имало такъв клас и такова училище, затова и горнооряховчанки са владеели плетенето на дантела. Майсторите на това изящно изкуство обаче днес са много малко – споделя Кремена – с г-жа Бонева искаме да намерим млади ентусиасти, които да обучим, защото плетенето на дантела е изкуство, което наравно с всички останали заслужава да бъде обезсмъртено.
Хората проявяват интерес към дантелите, но по-скоро само да им се любуват, споделя още майсторката. Оказва се, че твърде малко имат търпение за бавния процес на изработка. Не се изискват предварителни умения по плетене, за да започнеш да се учиш, нужно е само желание, любов и наистина голямо търпение. Процесът е бавен, но е изключително приятен и действа като лек при напрежение в нервната система, защото поглъща изцяло вниманието на плетящия и го омагьосва с тракането на совалките, обяснява още тя.
Чрез совалковата дантела може да се изобрази абсолютно всичко – пейзажи, флорални, битови мотиви, икони, човешки образи и силуети, разказва Кремена. Майсторката мечтае да създаде кръжок по плетене на дантела в някое училище, защото вярва, че колкото по-рано едно дете усвои техниката, толкова по-лесно ще му бъде занапред да развива уменията си, да надгражда и да усети магията на совалките между пръстите си. Освен това е доказано, че процесът по плетене успокоява ума и действа като лечебна терапия при нервни неразположения.
На 15 август в Калофер предстои 26-ото издание на Празника на калоферската дантела. Тази година той съвпада със 21 Световен конгрес на дантелата, който за първи път ще се проведе в България, като домакин ще бъде град Карлово. Конгресът се провежда на всеки две години и този път главен организатор ще бъде Българският център за совалкова и шита дантела. Ще има множество изложби на дантели от цял свят и ще бъдат видени нечувани досега неща, уверява Кремена и приканва всички любители на фините занаяти при възможност да посетят Калофер и Карлово в деня на големия християнски празник – Голяма Богородица.
Мария ЛАЛОВА
