На 7 юли (по нов стил) 1877 г. отрядът на генерал Гурко достига и освобождава старата българска столица Търново. В навечерието на 8 юли 1877 г. подпоручик Дукмасов получава заповед от полковник Краснов да премине през Арбанаси в Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец със своята полусотня казаци, като трябва да узнае накъде отстъпва неприятелят и къде се намират неговите главни сили. Сутринта на 8 юли руската войска влиза в Горна Оряховица. Събитието е подробно описано в спомените на Руси Петков, който е участник в руския военен разезд.
От неговия разказ става ясно, че освободителите са посрещнати от близо 1000 горнооряховчани, като първоначално всички, водени от поп Йонко Тревненски, посещават църквата „Св. Никола”, а след това отиват на главния площад, където е подготвена богата трапеза.
В редовете на българското опълчение се включват 132 доброволци от Горна Оряховица, както и една безценна реликва – знамето на горнооряховските въстаници от Първи революционен окръг. То е ушито от председателката на женското дружество „Просвета“ Елена Грънчарова и нейните братовчедки Зойка Обрешкова и Захари Писарева.
След провала на въстанието в Горна Оряховица знамето е заловено и пренесено като веществено доказателство пред извънредната комисия в конака в Търново. През 1877 г. то е открито и връчено на генерал Гурко, който от своя страна тържествено го предава на IV опълченска дружина. Така горнооряховското знаме изминава бойния път на дружината през Освободителната война и става участник в решителните сражения.
Нека днес с почит и гордост да си спомним за онова славно време, за всички горнооряховчани, които допринасят за окончателното извоюване на българската свобода.
Снимките са от възстановка на посрещането на казаците на Дукмасов, организирана през 2012 г.
Текст и снимки: Исторически музей – Горна Оряховица
