Соня Александрова и Петя Петкова – студентки първи за втори курс в специалност „Терапевтични практики чрез изобразително изкуство“ към Факултета по изобразителни изкуства на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, проведоха поредното арттерапевтично занимание с потребителите на Дневния център за възрастни хора във Велико Търново.
Съвместната ни работа с бъдещите специалисти започна през януари 2025 г. и се развива с постоянство, внимание и истинска човешка отдаденост, сподели управителят на социалната институция Милена Александрова.
Заниманията нямат строго зададена тема – всяка среща носи изненада за участниците и отваря пространство за личен израз и ново преживяване. Арттерапевтичният подход поставя в центъра човека и неговото емоционално състояние, като използва средствата на изобразителното изкуство за постигане на терапевтичен ефект – успокояване, освобождаване от напрежение, засилване на сетивността и подобряване на психо-емоционалния баланс.
Арттерапията не изисква художествени умения – тя дава възможност на всеки да се изрази чрез цветове, форми и символи. Практиката помага за по-ясно изразяване на чувства и преживявания, подобрява фината моторика и умствената дейност, действа отпускащо и лекуващо. Особено благотворно въздействие има при възрастни хора и лица с различни физически или когнитивни затруднения, включително деменция, депресия, Алцхаймер и други състояния, обясниха бъдещите специалистки по арттерапия Соня и Петя.
В Дневния център във Велико Търново срещите с тях се превърнаха в очакван момент на свързване, споделяне и радост. Те доказват, че чрез творчеството се изграждат не само картини, а и мостове – между поколенията, между души и емоции, между грижа и внимание. И потребителите не пропуснаха възможността да благодарят искрено за професионализма, човечността и вдъхновението, което Соня и Петя носят с всяка среща.
След като рисунките бяха завършени, участниците ги подредиха на табло и всеки даде име на всички творби – с изключение на своята. Така се появиха заглавия като „Роза“, „Парашутист“, „Балони“, „Плодове“, „Среща на морето със земята“ и „Усмихнато момче“.
Рисунката, която всички единодушно определиха като момче, беше създадена от дете от Детски дневен център, което гостуваше на заниманието. Тогава малкият автор добави очички и усмивка, придавайки ѝ завършен и жив образ, и така творбата се превърна в „Усмихнато момче“ – символ на споделената радост и приемственост между поколенията.
