В Изложбени зали „Недялко Каранешев“ в Горна Оряховица бе открита изложба „3x13/Голо тяло и еротика“. Тя съдържа творби на трима творци – Тони Тодоров, Йордан Тодоров и доц. д-р Пламен Пъчев, които представят магичната красота на голото тяло през призмата на своите индивидуални естетически възгледи. Техните произведения далеч не са само провокативни – те предизвикват цяла палитра от чувства.
Сред гостите на откриването бе и Александра Маринова – главен специалист по култура и вероизповедания в Община Горна Оряховица. Тя отправи благодарност към тримата творци, пожела им още много вдъхновение и им връчи символични подаръци от името на общинското ръководство и кмета на града Николай Рашков.
Изложената експозиция обединява живопис, художествена фотография и рисунка. В съставящите я произведения присъстват природни мотиви, митични и мистични сюжети, предизвикващи тръпки по тялото и оставящи дълбоки въпросителни в съзнанието на онзи, който се вгледа в тях. Но не защото не са стойностни, а защото точно това въздействие целят.
Изложбата ще бъде отворена за любителите на изкуството от Горна Оряховица до края на месец юли.
Съдбата среща Тони Тодоров и доц. д-р Пламен Пъчев преди около 20 години в софийската галерия „Шипка 6“. Така започва тяхното близко приятелство и сътрудничество, към което впоследствие се присъединява и братът на Тони Йордан.
Настоящата изложба „3х13/Голо тяло и еротика“ е първият им съвместен проект, в който представят единствено свои творби на сходна тематика.
Първият творец, с когото ще ви запознаем, е Тони Тодоров – график по образование, но живописец по призвание. Освен това е оформител на книги и автор на стенописи. Завършил е Национално училище за изящни изкуства „И. Петров“ в София, след това и Великотърновския университет със специалност „Графика“.
Има самостоятелни изложби в София, Пловдив, Русе, Плевен, както и многобройни участия в общи художествени изложби. Зад граница е излагал заедно с брат си свои живописни платна в Българския културен Център в Будапеща, както и индивидуално в галерии на Никозия и Лимасол, Кипър. Негови работи са притежание на частни колекционери в България, Германия, Дания, Израел, Австрия, Турция.
Живял е на много места у нас, но градовете не го привличат, дори го отблъскват. Скоро осъществява една от мечтите си – живее с приятелката си в планините на Централен Балкан. Споделя, че природата е онова, което го зарежда с истинско вдъхновение.
Според чужди определения творбите на Тони Тодоров са в направление „екзистенциален сюрреализъм“, също „символизъм“. Той самият не признава такива ограничаващи рамки и заявява, че твори в свой собствен стил без да се влияе от установените течения в изкуството.
Сюжетите на картините му са мистични, митични, изобразяващи също природни стихии, а жената е интерпретирана в дълбока сложност като изобразителен елемент и част от мистичен свят. В картините му има скрита минорна тежест, както и философски поглед над света и онова отвъд него.
Мисията на художника е да придава на грубия материален свят по-фина вибрация. Ние, хората, се зареждаме от много енергии, които идват отвъд пределите на планетата Земя. Художникът реализира тази енергия на физически материал – върху картината. По този начин тя се превръща в енергиен носител и е предназначена да влияе само на онези, които имат нужда от нея, казва Тони Тодоров.
Според него художникът, веднъж открила таланта си, е длъжен да го развива и да му се отдаде, защото творческите дарби, появили се при определени хора, не са случайни. Те носят със себе си конкретна мисия, която трябва да бъде изпълнена.
Погледнати за първи път някои мои картини, предизвикват страх, разказва художникът. Живеем в едно, образно представено, безкрайно тъмно пространство и някъде в него свети улична лампа, под светлината на която се движат всъщност хората. Всичко отвъд нея е непознато и следователно предизвиква страх. Художниците стоят или на границата между светлината и мрака, гледайки в тъмното, или навлизат зад нея, разучават, след което се връщат и разказват в творбите си за видяното. Затова и някои мои картини плашат – представям непознати неща, от които хората бягат и отричат да приемат за реалност, обяснява Тони.
Вторият участник в изложбата е неговият брат Йордан Тодоров. Той завършва Национално училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян, след това – Национална художествена Академия в София със специалност „Керамика“. Работи като художник на свободна практика, стенописец, реставратор както в България, така и извън нея.
В България е участвал индивидуални и групови изложби в София, Русе, Благоевград, Велико Търново и Пловдив, а в чужбина – в Италия, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия. Негови творби са притежание на колекционери в България, Аржентина, Обединено Кралство и Холандия.
По думите на Тони Тодоров брат му е живописец. Творбите му изобразяват дълбоки мистични сюжети и образи, но в настоящата изложба е избрал да подбере произведения тип рисунка. Те представят чиста еротика – нежна, дори свенлива, сякаш идваща от векове назад в миналото.
Третият участник в изложбата е доц. д-р Пламен Пъчев – колекционер, фотограф любител, член на съюза на журналистите. Завършва гимназия с преподаване на немски език в София, а по-късно и „Международни отношения“ в Русия, където защитава докторат през 1981 г.
Първата си репортажна фотография публикува през 1966 г. във в-к „Трезвеност“ и именно тогава – през ученическите му години, се заражда страстта му към художествената фотография. Впоследствие има множество публикации в българската преса, във фотосписания, както и в специализирана периодика в Германия и Русия.
Житейският му опит е свързан с пътувания в чужбина, където се запознава с много различни вдъхновяващи творци и тяхното изкуство. Негови фотоси в жанр „Голо тяло“ са излагани в Русе, Пловдив, Велико Търново и София, а преди няколко месеца открива и първата си самостоятелна изложба, намираща се в Музея на виното в Мелник.
Доц. д-р Пламен Пъчев всъщност снима за удоволствие, не за да изкарва прехраната си. Работи с фотоапарат, произведен в Германия през 1937 г. – първата двуобективна камера с широка лента, чиято цена надхвърля няколко хиляди евро. Използва само фотоленти с изтекъл срок – фото-химическите изменения, настъпили през годините на престояване, всъщност създават невероятни ефекти, които Пъчев обработва. Прави го с помощта на фотоексеперименти, които са били модерни през 60-те години на миналия век. Това са промени в цветовете, в общото звучене на композицията, засилване на контраста, разказва той. По този начин крайният резултат наподобява живописно или графично произведение, но направено с фототехнически средства.
Голото тяло е стандартно изобразително средство в изкуството, чието предназначение далеч не е само да провокира. Още в Ренесанса хората са приели, че човекът е всъщност най-хубавото нещо в природата, а голотата го представя в неговия съвършен, естествен вид, пояснява доц. д-р Пъчев. Това е причината в неговите творби, както и в изкуството на Тони и Йордан Йорданови, голотата да стои като отправна точка на възхищение.
Мария ЛАЛОВА
--700.jpg)
