Навярно редовните клиенти на кафе „Виена“ в Горна Оряховица са забелязали, че от месец май има ново попълнение в обслужващия персонал – вечно усмихнат и любезен младеж, със странен акцент и чувство за хумор. Това е Никос Кегиадакис, който съчетава българско и гръцко в едно голямо сърце и широка усмивка.
Никос всъщност е роден в Атина, майка му е горнооряховчанка, а баща му – от остров Крит. Като дете живее около шест години в Горна Оряховица, но в крайна сметка отново се завръща в родна Гърция, за да завърши образованието си и да учи в университет. Воден от интерес към света и различните култури, младежът пътува много и вече говори пет езика. Работи в сферата на ресторантьорството от 12-годишен. Още тогава именно се заражда и любовта му към този бранш, която не го напуска вече години наред, а напротив – расте и се превръща в цел на живота.
В Гърция заедно със семейството си дълги години поддържат семеен ресторант, а последните три, преди да преустановят дейност, работят и в Банско през зимния период. Държат помещенията на двете заведения под наем, но с труд и постоянство успяват до се справят с разходите. Ковид пандемията обаче слага край на семейната идилия и на двата ресторанта увисват катинари.
През следващите години Никос пътува, работи като управител на ресторант в Германия и завързва полезни приятелства с хора, от които научава много. Съдбата, може би неслучайно, го довежда отново в Горна Оряховица, където го вика на помощ за летния сезон неговият вуйчо – собственик на кафе „Виена“. Дойдох само за лятото, но в крайна сметка планове се правят, за да се развалят – разказва Никос – струва ми се, че ще поостана повече от плануваното.
Работата в Горна Оряховица му харесва и признава, че жителите на града също му се радват, когато седнат в кафето при него. Аз съм трето поколение ресторантьор и още от моя дядо знам, че с клиента трябва да се държа сякаш е на гости в дома ми, споделя Никос. Той смята, че обслужващият персонал играе немалка роля в прекарването на гостите в заведението. Щом клиентът е седнал при мен, аз съм длъжен да му осигуря възможно най-добри условия и да го предразположа да си почине – това е мисията на сервитьора, категоричен е младежът.
Горнооряховчани са малко по резервирани и неразговорливи от хората, с които е свикнал да общува. Отдава това обаче на проблемите в държавата, които нарастват и които може би отнемат радостта от очите им. Никос все пак е от любимците в персонала, защото знае как да общува и да предразполага клиентите. Важното не е да не правиш никакви грешки – казва той – а да умееш да се поправиш и да се извиниш, без да създаваш дискомфорт на останалите.
Освен семейство Кегиадакис, в гръцкия ресторант работели още 12 служители. Можехме спокойно да се справим и само със 7 човека, но философията на добрия ресторантьор е винаги да има достатъчно персонал, за да не се създава напрежение между членовете на колектива. Целта е всеки да има достатъчно време за почивка, за да събере пълноценно сили и да бъде в най-добрата си форма на работа, казва Никос. Според него това е основният проблем на повечето ресторантьори днес – в стремежа си да плащат възможно най-малко на брой заплати, не усещат как качеството на предложената храна и обслужване спада, а клиентите намаляват.
На първо място работникът е човек, след това е работник, служител и какъвто и да е. Всеки има нужда от почивка, от време със семейството си или време да свърши нещо друго. Липсата на тези на пръв поглед малки, но всъщност изключително важни неща, действа демотивиращо на служителя и той спира да влага емоция и старание в работата си, защото чувства, че тя го изцежда.
За ресторантьор, сервитьор или барман не става всеки, категоричен е Никос. Както всяка друга професия, така и тези изискват вроден талант, който да бъде основа за надграждане. Според Никос добрият сервитьор трябва първо да уважава себе си, за да умее да спазва професионалната граница с клиента. На всички начинаещи в бранша той дава един и същи съвет: представи си, че заведението е твое и с качеството на обслужването си представяш самия себе си. Клиентът трябва да бъде като цар, но и не да бъде цар – пояснява Никос – царят е собственикът на заведението и неговата дума е най-важна.
Последните години младежът търси своето място – там, където да отвори собствен ресторант и да приложи наученото и надграденото по време на практиката си. За да направиш нещо ново, е нужно да си видял друго вдъхновяващо – казва Никос – а аз посетих много такива места и се запознах с много богати на опит на личности. Човек, трябва да е готов във всеки един момент да научава нови неща, независимо на колко години е.
Не съм с голям житейски стаж, но съм имал привилегията да видя няколко държави, да се докосна до различни култури, както с кухнята, така и с манталитета им, и да общувам с невероятни хора, които са ми дали добри съвети – разказва Никос – искам да приложа цялото това богатство, събрано в ума и сърцето ми, в ресторанта си. Силно се надявам, че след толкова търсене тук, в Горна Оряховица, ще намеря моето мечтано място и ще покажа на хората на какво съм способен.
Мария ЛАЛОВА
