В свят, залитащ към фалша и суетата по материалното, Антония Спирова избира да работи против новото модерно и да бъде истинска. Макар да се осъзнава само като проводник на Възвишената небесна сила, а не като пълноценен автор, изкуството й все пак е реално нейно отражение – живо, неопитомено, хаотично, магично и, както вече споменахме – истинско.
На 19 юни в Изложбени зали „Недялко Каранешев“ художничката откри своята първа физическа изложба. Тя съдържа около 50 абстрактни творби на платна, хартия и картон, представящи творчеството й в различни нюанси – от абстрактна интуитивна живопис до наивизъм, както и смесица между двете. Изложени са също така нарисувани дрехи, за да имат възможност любопитните да се докоснат реално до неповторимостта им.
Антония Спирова е хуманист по образование, но душата й е твърде артистична, за да продължи развитието си в това професионално направление. Пише поезия от много години, но започва да рисува всъщност от необходимост, когато през 2018 г. държи магазин за дрехи втора употреба и се налага да измисли нещо креативно, с което да привлече купувачи. Първоначално започнах да пришивам шарени копчета, за да направя дрехите уникални и по-интересни – разказва художничката – впоследствие обаче реших да опитам да рисувам върху тях и резултатът всъщност беше невероятен. Така започва да твори върху дънки, поли, чанти и тениски – с фабрични бои, обикновени евтини четки и неизчерпаемо желание.
Скоро след това се разболява от диабет тип 1 – колкото и коварна да се оказва болестта, именно тя й помага да осъзнае преходността на всички привилегии, с които е дарен човек без да ги цени, и да й потвърждава същността на ценното в живота. Принуждава се да затвори мечтания си магазин и остава да работи от вкъщи, поддържайки малкия си бизнес, макар и изключително трудно поради високите данъци и осигуровки. Тогава обаче в България се разразява ковид пандемията и държавата отказва да подпомогне малки фирми като нейната. Изведнъж онова, за което мечтае и работи от над десет години, пропада за отрицателно време. Разяждана от болка, разочарование и гняв, Антония спира да рисува.
Минават месеци наред, през които се възстановява от емоционалния срив, а творческият порив я човърка отвътре и не й дава покой. Така един ден, въпреки голямата пауза от повече от година, решава да твори отново – само че на платно, защото рисуването върху дрехи е все още отворена рана. Постепенно вярата й се завръща и осъзнава, че не изкуството е онова, което трябва да изостави, за да продължи напред, а обратното – то е нейното бъдеще и най-сигурен водач през живота. Може да не постигна много, но поне ще знам, че не съм живяла, сбъдвайки чужди мечти, категорична е Антония.
След време, натрупала самочувствие и сигурност в уменията си, художничката се захваща отново да твори върху дрехи и да ги преобразява до уникалност. Аз знам в какво съм добра – категорична е тя – колкото и да спори някой, че липсата на художествено образование е от огромно значение, аз винаги ще отвръщам, че това не ме спира да заявявам себе си като творец. На фона на повечето, които рисуват Мики Маус и Доналд Дък на дънки и тениски, аз рисувам чувства и емоционални бури, допълва художничката.
Антония се ражда с увреждане на периферната нервна система, а вследствие на токсоплазмоза губи зрението в едното си око на почти 100 процента. Трудно правя права линия или каквато и да е по-изящна фигура, затова рисувам абстрактно и в стил наивизъм, разказва тя. Прилага различни техники, редува ги, смесва ги и създава неповторим и истински красив хаос. Няма претенция да бъде причислявана към утвърдените творци в областта, защото осъзнава колко е различна. В едно е сигурна обаче – изкуството й си заслужава да се види, защото е емоционално, истинско, а според някои дори енергийно заредено.
Художничката вярва, че всяка картина е живо същество, което само избира към кого да се отвори и да разкаже историята си. Затова когато се случи някой да й сподели, че не разбира съдържанието на нейна творба, тя спокойно обяснява, че проблемът не е в картината и че щом не му говори, значи просто не е за него. Поради тази причина вече не рисува по поръчка. Отказвам да прерисувам чужди произведения и да казвам „ето, това е моя картина“. Неспособна съм да възпроизведам чужд труд без да вложа нещо от себе си, за да бъде все пак истинска творческа работа, а това озадачава клиентите и дори понякога не им се харесва, споделя тя.
Антония публикува в Пинтерест от 6 години и се радва на огромен интерес от почитатели на интернационално ниво. Това е абсолютно органичен успех, който постигам, показвайки изкуството си, без да заставам на челна стойка, без да се снимам по бельо или да говоря небивалици, за да привличам внимание, разказва тя. Ние, хората на културата, сме алвеолите на обществото, чрез нас дишат другите, затова и нямаме право да се задъхваме, нямаме право да позволяваме на простотията да ни превзема. Антония вярва, че колкото творбите са важни за един творец, толкова е важно и достойното му присъствие в обществените среди.
Творците, независимо от кое културно направление, градят пътя към завръщането на старите ценности – споделя художничката – те не са изчезнали, просто са изместени от капана на съвремието, в който много млади хора попадат. Ние сме онези, които единствени могат да съхранят неподправеното, истинското и чистото. И когато дойде моментът, в който хората ще започнат да забравят кое е човешкото у тях, ние ще можем да им го припомним, казва Антония. Човекът е такъв, защото е благословен да бъде творец и създател – всичко останало като корекции, трупане на парични средства и купуване на скъпи коли е фалшиво и преходно. Изкуството е вечно и е част от мисията за опазване на доброто. Затова и ще пребъде.
Мария ЛАЛОВА
