Какво се случва, когато ученици от горнооряховската Професионалната гимназия по хранителни технологии се озоват в детската градина? Ами случват се: Сладолед от приказките, танци от Замръзналото кралство и една „скачаща торта“. С две думи: Празник на Кухня за Мечти.
За втори път ресторантьорите от ПГХТ гостуват в ДГ „Първи юни“. Само преди няколко месеца тук се приготвяха коледни меденки, за които дълго се говореше сред младите обитатели на градината, а учениците от ПГХТ вече планираха следващата изненада за малките си приятели.
Поредната инициатива от проекта „Кухня за Мечти“ на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ по програма на ЦОИДУЕМ доведе ресторантьорите от десети клас в „Първи юни“ с мисията да внесат вълшебство в кухнята на детската градина. С престилки, усмивки и ентусиазъм, учениците от ПГХТ влетяха в света на малките, за да споделят с тях своя свят на мечти и въображение. Детската градина ги посрещна с широко отворени обятия и блеснали очи, най-вече към изненадите.
Малките ентусиасти бяха подготвили състезание за разпознаване на здравословни и нездравословни храни, също и плодове и зеленчуци за играта „Здравословна храна“ . Батковците и каките ги изненадаха с няколко предизвикателства. Феята Зън от вълшебния свят на Кухня за Мечти предизвика малките палавници да направят огромен сладолед от „сладоледените“ топки, разпръснати из целия двор, да танцуват танци от Замръзналото кралство, като „замръзваха“ като разтопен шоколад или яйца на очи и редица други трудни задачи. В последната част, наречена Скачащата торта, децата показаха, че знаят какви са продуктите, необходими за торта. Като преминаваха редица препятствия, скачайки и бягайки, успяха да донесат в шепи, чашки и лъжици, продукти за любимия сладкиш: брашно, яйца и захар.
В края на краищата всяко дете получи мини торта с плодове, направена от учениците в Професионалната гимназия с много любов и специално за случая.
Музика, танци, тичане, смях, брашно и брокат по нослетата и бузките и много аплодисменти изпълниха деня. Всичко се превърна в празник, в който възрастта нямаше значение, а мечтите бяха основна съставка.
