Домашното производство на зеленчукови и плодови култури, казват, е най-здравословно. Безспорно единствено тогава знаем какво наистина консумираме. Чистотата на продукцията все пак е под въпрос, клонящ към отрицание, предвид всички изкуствени препарати, с които се налага да го третираме, но пък няма кой да обори факта, че домашното е най-вкусно и е несравнимо с вносните продукти, която се предлагат в магазина.
По темата за съвременните трудности в отглеждането на зеленчуци и плодове в домашни условия разтоваряме с Маргарита Тодорова, която се занимава със земеделие повече от 40 години. Преди мъжът й да си отиде, заедно отглеждат големи насаждения в село Голямо Враново, Русенско. Той се занимава повече, тъй като прекарва цялото си време там, а тя пътува от Горна Оряховица да му помага през уикендите и когато е в отпуск от работа. От мъжа си научава много тънкости за земеделието, които успява дори да надгражда днес, когато се грижи за вече по-малката си градина в Горна Оряховица. Макар да й липсва времето на село, големите оранжерии и богатата реколта, я държи това, че по един по-скромен начин все пак продължава семейната традиция.
Домашното производство е било чисто едно време, когато въздухът и почвата не са били толкова замърсени – разказва Маргарита – сега колкото и да се мъчиш да отгледаш нещо, уж за биопродукт, както сега е модерно, не се получава без да го третираш, за да го предпазиш от вредни насекоми. По-големият проблем е, че освен на неприятелите, повечето химически препарати вредят и на пчелите. Градинарката е категорична, че днешните атмосферни условия не позволяват отглеждането на чиста продукция. Преди нямаше такива жеги – казва тя – слънчевите лъчи сега изгарят растенията, а освен това, в съчетание с обилните дъждове, които падат през месец май, създават изключително благоприятни условия за развъждане на всякакви насекоми, които унищожават насажденията по един или друг начин.
Спомня си как преди много години с мъжа й пръскали само със син камък и вар. Това беше универсален разтвор и действаше безотказно, споделя Маргарита. С въздишка обаче констатира, че това е вече невъзможно и не се ли третират насажденията с изкуствени препарати, те се развалят. Самата тя е опитвала и естествени методи в сегашната си практика със зеленчуците в градски условия –сурово мляко, йод. Опитът й доказва обаче, че те не помагат. Черната мушичка по доматите е най-опасна – разказва тя – завъди ли се веднъж, няма изчистване и растенията са обречени. За да се предотврати това и някои други заболявания по зеленчуците и плодовете, освен редовното пръскане по указания от агроном, е добре разсадът да бъде лично производство, защото иначе съществува рискът да бъдат закупени вече заразени млади растения.
Всяка година сякаш се появява нова болест по културите, споделя Маргарита. Забелязва, че и цените на препаратите растат паралелно с вредителите. Тъкмо се отървах от някакъв „грип“ по картофите, както го нарекоха в агроаптеката, като показах почерняло листо – разказва Маргарита – сега пък се появиха охлювчета, които изяждат листата им. Колкото и комично да изглежда понякога положението с градинарството, толкова е и трагично. Домашната продукция изисква много труд и любов, но накрая природата без жал отсъжда какво ще се случи с нея.
За онези, които все пак имат мерак да отглеждат зеленчуци и плодове вкъщи, Маргарита дава някои съвети от дългогодишния си опит в земеделието. Най-важното от всички условия е почвата да бъде богата – казва тя – и най-подходящата тор за тази цел е естествената такава от обор. Всички други изкуствени торове единствено замърсяват почвата.
Друг доказано ефективен подход е отглеждането на желаните култури в оранжерия. Това изисква още повече усилия и внимание – казва Маргарита – но и гарантира добри резултати. Там тънкостите са много: подходяща температура около 20 градуса, всекидневно отваряне и затваряне според конкретните метеорологичните условия, за да се предотврати въздушното течение и, естествено, редовното поливане. Освен всичко това, мъжът й измазвал оранжериите отвън с вар, което ограничава допълнително проникването на слънчевите лъчи при растенията.
Към всички, които още не са опитвали от сладкия вкус на личното производство, тя съветва да опитват смело, но да не забравят, че съвременните условия си казват думата и да не позволяват неуспехите да ги разочароват. Ние се трудим, влагаме средства, любов и таим надежди, но в крайна сметка пред природата сме безсилни, казва Маргарита.
Мария ЛАЛОВА
