С наближаването на Деня на детето, сърцата на малките представители на обществото се изпълват с трепетно очакване на празника, носещ със себе си изненади, лакомства и подаръци. Малчуганите са най-голямото богатство на света, казват повечето хора. Всички са уникални сами по себе си, просто защото са деца и защото правят живота по-смислен с присъствието си. Няма значение дали са послушни, или правят бели, дали обичат повече да разхвърлят, или да помагат вместо това – еднакво безценни са. Има обаче все пак едни малко по-специални сред тях, изискващи повече внимание и грижа, повече търпение и приемане. Това са децата със специални образователни потребности, които очакват Деня на детето със също толкова голямо вълнение както всички останали.
За специалните деца и работата с тях ни разказва Малина Малчева, която е представител на Център за специална образователна подкрепа „Св. Т. Търновски“ – Велико Търново и работи като учителка в Дневния център за деца с увреждания в Горна Оряховица. Обучението се извършва в изнесени паралелки от по шест деца, като всяко едно от тях се обучава по индивидуален учебен план от подготвителна група до завършване на гимназия според своите възможности и нужди. Работи се в посока на звуково и зрително възприятие, използване на букви, цифри, различаване на цветове и фигури, но съобразено с индивидуалните способи на всяко дете. Освен това центърът предоставя специализирани терапии от логопеди, психолози, рехабилитатори, както и дневна грижа от педагози и възпитатели.
Когато преди три години Малина Малчева получава предложение за работа като учителка на деца със специални потребности, у нея се загнездват купища несигурности и притеснения. Още по време на първия си работен ден обаче осъзнава, че именно това е средата, която ще й донесе търсеното до момента удовлетворение в професионален план, и където ще се чувства на мястото си. Въпросът „Утре нали ще дойдеш пак?“, който получава от своите ученици в края на занятията, единствено я насърчава да се старае още повече и й служи за доказателство, че е приета сред тях с любов.
Децата ни са специални – разказва Малина Малчева – работата с тях е огромна отговорност. В никакъв случай не гоним непременно академични резултати. Всяка малка стъпка в положителна посока приемаме за голям успех и устремено работим за следващата, допълва учителката. Тя и колегите й целят да приобщят всяко едно дете и да му помогнат да достигне и развие максимума на възможностите си.
Основните качества, които изисква работата със специалните деца, са търпение и приемане. Процесът по научаване на нещо ново или развитие на вече наученото често е дълъг и включва многократна повторяемост до затвърждаване. Човек трябва да бъде запасен с огромна доза търпение и ясно да осъзнава спецификата и състоянието на детето, с което се захваща да работи. Другата задължителна характеристика опира до добротата и обичта – специалните деца носят големи и пълни с любов сърца, затова и имат нужда от грижите на хора, които също притежават такива.
Нашите деца са по-специални, защото са добродушни и непреднамерени. Лишени са от задни мисли и всяко тяхно действие е провокирано от външната среда. Ако детето не те харесва, ще ти го покаже, макар и по не особено вежлив начин. Но пък ако те харесва, неописуема е любовта, с която ще те обсипе в знак на признателност, споделя с усмивка Малина Малчева. Както всички деца, специалните също са неспособни да бъдат лицемерни. Разлика е в това, че ако да бъдат такива, останалите се учат неволно в процеса на порастване, специалните деца си остават чисти и откровени завинаги. Злобата за тях е непознато чувство – не се подиграват, не обиждат и не се смеят на чужд гръб, нито пък биха наранили някого за удоволствие. Те са благи и истински невинни за това, че са по-различни от останалите, и единственото, от което имат нужда, е да бъдат приети и обичани такива каквито са. При това условие няма пречка пред това да са възможно най-добри с околните и да се развиват дори отвъд ограниченията си.
Децата на ДЦДУ Горна Оряховица също чакат с нетърпение Деня на детето, за да зарадват своите родители и гости на тържеството по случай празника с програма, подготвена с помощта Малина Малчева. Освен традиционните песни, танци, приказни герои и стихотворения, празненството ще включва и творческа изложба на един специален ученик, който се изявява като талантлив художник. Християн Божков е награден с първо място в конкурса „С очите си видях бедата“, организиран от Главна дирекция по „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР в партньорство с Министерство на образованието и науката и Националния дворец на децата. Неговата рисунка печели второ място на националния кръг в София, а на регионално ниво две години подред се нарежда на първо място в категория „Деца със СОП“.
Изявите на нашите специални деца са предимно чрез участия в конкурси, тъй като те нямат възможност да се състезават в олимпиади както техните връстници в масовите училища. Затова се стараем да ги насърчаваме да работят в тази посока и участваме винаги, когато е възможно. Много малко са обаче конкурсите, които предлагат категория за деца със СОП и би било чудесно, ако повече институции, организиращи подобни творчески надпревари, се съобразяват с възможностите на нашите деца и дават поле за изява и на тях чрез обособяване на отделна категория. Рисунките ни са по семпли и обрани от детайл, но пък за сметка на това са наситени с голямо желание и любов, споделя Малчева.
За 1 юни децата на ДЦДУ си пожелават да бъдат приемани в обществото без осъдителни погледи и резервирано отношение. Те са като всички останали – желани, чакани и свидни, и имат нужда да бъдат обичани и ценени. По-специални ги наричаме, защото са избрани цял живот да ни учат какво всъщност е доброто и как да го съхраним в най-чистата му форма.
Мария ЛАЛОВА
