В навечерието на своята годишнина горнооряховският художник Кирил Иринчев представя поредна изложба от авторски творби в Изложбени зали „Недялко Каранешев“. „EX LIBRIS“ съдържа две маслени картини, автопортрет, изработен със смесена техника, и 13 екслибристни прозведения. Експонатите ще бъдат наредени в петък, ден преди рождената му дата – 24 май.
Кирил Иринчив рисува още от дете. Талантът му обаче остава сякаш незабелязан до годините в казармата, когато всъщност войниците около него откриват и признават уменията му. Освен художник е и музикант. Свири на саксофон, кларинет и китара, което му осигурява и място в оркестъра на батальона.
Вече убеден в творческия си талант, младият художник се записва да изучава „Живопис“ във Великотърновския университет. С любов и благодарност си спомня за своите студентски години и всичко научено по време на обучението. Едно име на любим преподавател стои емблематично в съзнанието му и до днес – проф. Александър Терзиев, на когото искрено се възхищавал и се стараел да подражава.
От 1976 г., когато завърших университета, до сега съм нарисувал над 4000 маслени картини, споделя Иринчев. Освен това работи още с акварел, сух пастел и други. Няма определена тематика в произведенията му – всяко нещо, което успее да го вдъхнови, става обект на творческия му порив. Рисува портрети на приятели, колеги, реални личности от ежедневието, приказни персонажи и исторически герои, също пейзажи, натюрморти. Признава все пак, че предпочита фигуралните композиции, а карикатурите заедно с шаржовете са му слабост още от младеж.
Кирил Иринчев работи като уредник на Изложбени зали „Недялко Каранешев“ цели 25 години, през които осъществява над 500 изложби. Неговият син, наследил таланта на баща си, е създател на изложбените плакати през този период, както и на плаката, който разкрива информация за настоящата изложба на Иринчев. С носталгия и възхищение си спомня творците, с които се е срещнал в Изложбените зали. Пази в сърцето си всяко майсторско изкуство, до което се е докоснал и от което самият той е почерпил вдъхновение.
Докато е уредник, му се случва нещо, което и до днес разказва с трепет в гласа. На изложба в София, посветена на красотата в телесната голота, негова картина се продава на забележително висока за онези години цена. Шедьовърът представлява двустранно изящно изображение на голо женско тяло в почти автентичен размер, като съответно предната страна на картината представя тялото на мадоната отпред, а задната страна – в гръб. Ценители на високото изкуство се оказват Националният съвет на отечествения фронт, които дават високата сума, за да купят оригиналната, наситена с майсторска прецизност, творба.
Във фоайето на стария Общински съвет, където всъщност се намира и ателието му, Кирил Иринчев е подредил скромна изложба, представяща само малка част от богатата му галерия на български възрожденци и народни будители. Вдъхновител за създаването й става негов стар приятел – историкът, професор и доктор на науките Николай Генчев, който го запознава с много знайни и незнайни борци за свобода от българската история. Черпи образи и от богатата си домашна библиотека, съдържаща редица ценни исторически източници. Иринчев вярва, че миналото не трябва да се забравя и тези изключителни революционери са именно героите, които заслужават най-много почит и уважение, и от които обществото има нужда днес. Най-хубавата хайдутка е Румена войвода – казва с усмивка творецът – тя е пример за безстрашна, борбена и красива българка.
Съвременните хора сякаш не се интересуват вече от изкуство – споделя с въздишка Иринчев – увличат се по материални блага и предпочитат да влагат всичките си средства в нови дрехи, коли, мебели, електронни устройства. За него материалното е грозна илюзия, заблуждаваща човек, че новата придобивка ще го направи честит. Щастието според художника се крие в духовното израстване, а изкуството е именно част от него. То е онова, което приближава човека към неговия Създател, Творец на живота.
Вместо да обяснява какво за него е изкуството, Кирил Иринчев дава ясен пример, съдържащ отговора. Страстен пушач е, но седне ли да рисува, забравя за цигарите, за външния свят, за проблемите и дори за самия себе си.
Мария ЛАЛОВА
--700.JPG)
