Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека, затова и може би е най-предпочитано за домашен любимец пред другите животни. Има все пак хора, които се спират на морско свинче, котка, канарче, зайче или рибки, а някои избират дори различни видове влечуги или насекоми. Хората, живеещи на село, пък масово отглеждат кокошки, пуйки, патки, а някои, макар и вече по-рядко – също овце, крави.
Христо Рахнев, познат като основател и президент на горнооряховския мотоклуб „Архангели“, отглежда малко по-нестандартни домашни любимци, напълно несравними с изброените до момента. Просто по-големи кокошки в задния двор – така назовава с усмивка своите дружелюбни пернати, които всъщност са истински южноафрикански щрауси.
Желанието му да отглежда тези големи птици се заражда още през 2012 г., но по това време все още е трудно да се сдобие с тях. Чак шест години по-късно успява да открие подходяща ферма в с. Константиново, Варненско, от където и взема първите си три малки щраусчета. Осигурява им достатъчно голямо пространство в двора си в Горско Ново село, като извършва и някои ремонтни дейности, за да ги предразположи да се чувстват удобно. По-късно дори купува и мястото извън двора на къщата си, за да имат по-голям терен пернатите му любимци да се разхождат и бягат.
Родителите на Христо откликват на идеята и ръцете, обгрижващи малките, стават шест. По този начин той успява да съчетава полезното с приятното, като през работната седмица се занимава с енергетика във Варна, а всеки уикенд прекарва в Горско Ново село, продължавайки да работи, но в интерес на домашните си любимци. Докато го няма, а родителите му са в града, за пернатите се грижи неговият съсед Райко Георгиев.
Христо купува малките щраусчета, когато са на три седмици, тоест на вид малко по големи от пуйчета на два месеца. Нямахме никакъв опит, учехме се от тях самите – разказва той – по-голямата част от информацията в интернет за отглеждането им е грешна, което доведе до извести проблеми в началото и се налагаше постоянно да звъня на човека, от когото ги купих, за съвети. Най-трудно се опазват, докато станат на 6-7 месеца, след което стават по издръжливи и се защитават сами.
През годините претърпяват няколко трагични инцидента – улично куче удушава един от малките щрауси, друг по-възрастен се изсипва, което налага да бъде шит от ветеринар на място в двора, трети пък опитва да прескочи оградата и се заплита в нея, следствие на което кракът му пострадва тежко и се стига чак до санитарно умъртвяване за прекратяване на мъките му. Щраусите, за разлика от други птици, имат нужда и от двата си крака, за да оцеляват, именно в тях е слабото им място. Мъжкарят достига до 150 кг., а това тегло е невъзможно да бъде носено само на един крак, както например може да живее щъркелът.
Имали сме и доста забавни случки, или поне забавни за нас – разказва с усмивка Христо – преди време един от възрастните щрауси успя някак да прескочи в двора на комшиите, съответно последваха ужасени писъци и крясъци от тяхна страна. Инцидентът се разминава без щети и пострадали, но го принуждава да сложи още по-плътна ограда, с по-здрави профили, двойно подсигурена, така че, ако някой пернат успее да разбие и премине първата, да го спре втора – по-висока и много дебела. Страшното е, ако излязат на улицата – тогава няма шанс да бъдат настигнати, смее се стопанинът.
Неговите щрауси са от южноафрикански земи, по точно – от нос Добра Надежда, чийто климат е почти сходен с този по нашите ширини. Могат да издържат от -20 до +45 градуса. Не обичат затворени пространства, дори зимата спят на навън. Телесната им температура е 40 градуса, затова и са винаги горещи, което кара снегът около тях и върху тях да се топи. Въпреки това в най-големите студове, Христо насила ги вкарва в осигуреното им помещение за лично ползване, за да не измръзнат наистина. Имат защитен механизъм и против жегата – кожата им е дишаща, и разпервайки криле лятото, се разхлаждат. Именно поради това си дишащо качество, преди да навлязат изкуствените материи, тя е много ценна и търсена за направата на спортни екипи.
Грижите, които изискват щраусите, не са много, но отглеждането им все пак е отговорна задача. Непредсказуеми са, дивото в тях ги зове постоянно към неочаквани действия. Както стои кротко, изведнъж започва да бяга и може да мине през теб – разказва Христо – ние сме научили нрава им, но въпреки това не им се предоверяваме. Женските са по кротки, но мъжките, след като узреят, стават агресивни и наистина са страшни. Това е и причината, поради която в момента семейството отглежда само женски. Интересното е, че те живеят в мир и разбирателство с кокошки и пуйки, които са също обитатели на двора.
Откъм храна не са претенциозни – консумират смес от жито, царевица и слънчоглед, като според сезона количеството на някоя от съставките се увеличава. Обичат много също люцерна, но задължително обработена на специална машина. Изисква се и профилактика с медикаменти от време на време.
Семейството на Христо прави опити да люпи яйца в инкубатор, тъй като щраусите им са култивирани и донякъде са загубили усета си за това как се отглежда потомство. Опитите им обаче са неуспешни, в крайна сметка пиленцата умират. Люпенето трае 40 дни и изисква твърде много време и внимание, затова стигнах до извода, че е по-практично да купувам излюпени пилета – споделя стопанинът.
Щраусите са много плашливи и не виждат в тъмното като кокошките дори при залез, докато все още не се е смрачило съвсем. Затова нощно време винаги при тях свети лампа. Другите им сетива обаче са силно развити. Имат невероятен слух и долавят звуци от километри. Това е и причината да не обичат силен шум или вибрации – при наличието на такива бягат обратно на посоката на източника им.
Мъжките щрауси са с черни пера и червен клюн, а когато се разгонят и краката им стават червени. Женските са сиви и по дребни на вид от тях. Снасят на периоди от март до ноември през топлото време. Яйцата им са с по-плътна консистенция и от тях се получава невероятен крем карамел, гарантира Христо. В хладилник издържат до около 45 дни без да се развалят.
Края на 16. и началото на 17. век щраусите, по подобие на птицата Додо от о. Мавриций, са били на изчезване – разказва любителят – след началото на 20. век хората започват да отделят яйца и да ги развъждат. Били са масово избивани за месо, пера и кожа. Месото им е вкусно и няма нищо общо с пилешкото. То е червено, лишено от мазнина, наподобява телешкото и е с доста полезни хранителни качества. Семейството на Христо обаче коли единствено санитарно при нужда.
Макар страхливи, щраусите са пригодени да се защитят при заплаха от хищник. На краката си имат два остри нокътя, с които лесно могат да раздерат кожата на неприятеля, а освен тях мъжките имат шипове и под крилете си. Като хванат враг в клопка, обграждат го в кръг и започват да се въртят около него всички накуп – разказва Христо – на това сме ставали свидетели и вкъщи, изглежда като заплашителен танц. Също ритат много лошо, но само напред, затова е по-безопасно да се движиш зад тях. Белите дробове и бъбреците им са на гърба, за да не пострадат при бой. Не са умни животни, мозъкът им е колкото едното им око и служи само за навигация. Реагират и действат най-вече на хормонална основа, особено мъжките.
Отглеждайки щрауси, Христо се разтоварва от напрегнатото ежедневие на забързания градски живот. Неговите домашни любимци, макар и глупавички, както самият той определя, го познават и дори реагират, когато биват назовани с имената, каквито е дал на всеки един от тях. Искрено се забавлявам с моите щрауси – споделя Христо – всяка свободна минута прекарвам при тях, изключително интересно ми е да ги наблюдавам и да изучавам поведението им.
Мария ЛАЛОВА
