Обучение, насочено към т. нар. спонтанни доброволци, организира Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Горна Оряховица. Терминът „спонтанен доброволец“ е сравнително нов. С него се определят хора, решили да помогнат в преодоляване или ликвидиране на бедствие в широки мащаби, но които не са преминали обучение, не са вписани в специален регистър към съответната община, нямат екипировка, която да отговаря на европейските норми за безопасност.
По темата разговаряме с началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Горна Оряховица главен инспектор Валери Великов.
-Каква е целта на това обучение, инспектор Великов?
-Главната ни цел е да обучим т. нар. спонтанни доброволци как трябва да дойдат на дадено местопроизшествие – как да са облечени, за да са защитени, как да са оборудвани, как да се впишат в дейностите по ликвидирането на произшествието. Да знаят, че трябва да си носят храна и вода, някакви пособия в зависимост от това какво е произшествието – пръскачки, тупалки, лопати, мотики – каквото имат и е подходящо. Освен това искаме да им покажем ние с какви агрегати ликвидираме тези произшествия, тяхното действие, да могат да опитат как се работи с тях. Изобщо да са наясно как ние подхождаме. В практиката ми има нееднократни случаи на хора, които изявяват желание да помагат при гасенето на възникнали пожари, но нямат необходимата подготовка.
-Казвате, че терминът спонтанен доброволец е сравнително нов. Има ли конкретно събитие, довело до въвеждането му?
-Да, сравнително отскоро е терминът. За тях започна да се говори най-вече, когато през 2024 г. възникнаха пожарите в Южна България. Тогава доброволците, които са по Закона за защита при бедствия, и пожарникарите работиха заедно на терен, но към тях се включиха и граждани със силна гражданска позиция, отговорни, които искат да помогнат и се включват съвсем спонтанно.
-Не е ли прекалено рисково необучени доброволци да извършват тази макар и благородна дейност?
-В цивилния си живот спонтанните доброволци се занимават с други дейности, те не са запознати в детайли с дейността на структурите по пожарна безопасност и с гасенето на пожари и ликвидирането на аварии, не са запознати с действията, които предприемаме и с техниката, която използваме. Идвайки на място без нужните лични предпазни средства, те са уязвими, могат да наранят себе си. Могат да попаднат в ситуация, която да застрашава техния живот. Или ситуация, в която структурите по пожарна безопасност извършват някакви дейности, а самият спонтанен доброволец да няма място там, да не трябва да е там. Затова, когато дойдат спонтанните доброволци, е необходимо да се обозначат на място и с колегите да ги имаме предвид, да ги разпределим, да знаем къде са, за да ги използваме максимално и безопасно. Самостоятелни действия е трудно да извършват, защото не са наясно с много от нашата работа.
-Какви са наблюденията ви, има ли у горнооряховчани нагласа за спонтанно доброволчество? Няма как да е при всички, разбира се, но все пак?
-Има хора, които го носят в себе си, съпричастни са, може би им е било детска мечта да бъдат пожарникари. И в един момент се представят като такива и ни помагат. Сещам се за един случай на запалени сухи треви над Триажна гара. Преди 2-3 г. там гасихме сериозен пожар, който застрашаваше гора. Беше труден пожар, съсредоточихме много техника, гасихме го цял ден, след това го пазихме още два дни. Преди около месец видях огън там и в съзнанието ми изникна този случай отпреди 2-3 г. Веднага отидох на мястото, обадих се на колегите да дойдат, на служителите на сектор СОД да помогнат. На място вече имаше хора, които ни упътиха – там няма път с трайна настилка, стигаме донякъде, след което хората ни упътиха. Помогнаха с каквото могат. Така че има хора, готови да помагат, и смятам, че обществото става все по-съпричастно.
-Какво бихте посъветвали спонтанните доброволци?
-Когато идват да помагат, да са облечени съобразно обстановката. При горски или полски пожар – да са с дрехи от естествен материал, сравнително дебели. Ако са негорими – още по-добре. Има ловци например, които използват такива дрехи – по-дебели, по-плътни, да покриват голяма част от тялото. Вече казахме – да носят вода и храна, инструменти, изобщо да са готови да предприемат някакви действия по овладяване на произшествието и ако могат – да идват при нас в Районната служба за обучение.
Не е нужно да проявяват излишна храброст. Тези доброволци ги използваме само с помощна цел, не разчитаме на тях да участват основно в ликвидирането на произшествието, не очакваме, а и не бива да са на първа линия. Искаме само да помагат. Не да подлагат живота или здравето си на риск.
-Навлизаме в тежък за пожарникарите сезон. Кое е най-важното, за което апелирате?
-Да бъдем отговорни и внимателни при използването на открит огън. Да знаем кога и къде да палим. Да не палим тревата от градините си, а да я изхвърляме. Това е неприятно не само от гледна точка на пожарната безопасност. Миналата година сме написали десетки актове за установяване на административно нарушение заради палене на огньове в дворове. Наложили сме глоби на собствениците на имоти. Те осъзнават грешките, но за съжаление някои твърде късно – загубиха част от имота си, тъй като пожарът обхваща много бързо къща или спомагателни постройки… Очевидно разчистването чрез изгаряне е навик. Възрастни хора казват, че го правят така от десетилетия. Е да де, ама стара пушка на 100 г. един път гърми.
Ще започне сезонът на правене на зимнина. Молбата ни е домакините да не оставят огнищата без наблюдение, да са подготвени с вода, да няма в близост горими материали. Тези, които обичат излети сред природата, молим да не изхвърлят бутилките си там, защото могат да предизвикат ефекта на лупата. Пушачите да не изхвърлят фасовете си, шофьорите също. Когато се пали барбекю, да е само на определено за целта място, и да си тръгват само когато са убедени, че са го изгасили.
-Убедена съм, че голяма част от нас знаем тези правила, и въпреки това продължаваме да ги нарушаваме. Защо?
-Някои от небрежност, други – защото им е по-лесно да запалят тревата, за да я почистят, трети – от несъобразителност. Фасовете на шофьорите например – голяма част от пожарите, на които отиваме, са започнали от сервитута на пътя, значи някой си е хвърлил фаса. Няма друго обяснение.
На практика вече сме в пожароопасен сезон. Всъщност ние постоянно сме в такъв сезон – свърши есенно-зимният, спряха да се палят печки, комини, контейнери. Но пък наближава жътвената кампания. Ще пуснем мобилни екипи, които ще обикалят в пожароопасните места – екопътеки, предпочитани за барбекюта места, към х. „Божур“, към Петропавловския манастир и пр. Такива патрули ще има всеки ден, особено в следобедните часове, когато температурите са най-високи. Ще следим за спазване на правилата, за първоначални запалвания – за нас е важно да го хванем навреме. Ще работим съвместно със служителите от Районното управление, които ще предприемат съответните действия при установяването на нарушител, запалил умишлено пожар, ще си съдействаме и с Държавното горско стопанство в Горна Оряховица. Имаме уговорени срещи със земеделците, за да уточним начина на взаимодействие при възникването на пожари, провеждаме информационна кампания сред населението, обучаваме доброволците.
Надявам се превантивните мерки, част от които посочих, да дадат резултат.
Биляна МИЛЧЕВА
