Темата за горнооряховското Средно сержантско военно училище „Георги Измирлиев”, преместено във Велико Търново през 1989 г., навява спомени у много хора от града, а и извън него. Единствено по рода си в цяла България, за своята сравнително кратка история то подготвя хиляди младежи за младшия състав на Армията. Ще ви запознаем с един от най-добрите негови служители, уважаван и до днес от учениците си – подполковник Методи Иванов.
Той е родом от Вишовград, където завършва „Автомобили и трактори“ в техникума на Павликени. Заобичва техниката от малък, защото баща му е автомобилен монтьор и го въвежда в занаята още като дете. След завършване на основното си образование, постъпва във тогавашното Военно училище във Велико Търново, откъдето го изпращат в Танкова бригада в Карлово. Поради завидните си знания и умения в областта на техниката и топографията, го правят командир на Разузнавателен взвод на бригадата. Подполковник Иванов се заема сериозно със задачите, които му се поставят, и ги изпълнява безпогрешно.
.jpg)
Като най-ярък спомен от времето си като командир на тази рота стои участието на неговата бригада в „Преслав 71“ – тактическо учение с войски за Варшавския договор. Тогава той трябва да укрие ротата си заедно с машините на хълм край с. Жельо войвода, Ямболско, за да не бъдат разкрити от опозицията. Цялата Сливенска танкова бригада мина под нас без изобщо да ни забележи, толкова добре се бяхме укрили – разказва с усмивка подполковникът – ние естествено ги предадохме на нашите и изпълнихме задачата си достойно. Като командир на разузнавателна рота той изкарва две години, през които се запознава с ужаса на войната, макар и изкуствено пресъздадена, при проведените обучения и подготовки за евентуални истински военни действия.
След това със заповед от Министерството съдбата го отвежда в Горна Оряховица. Следствие на набиране на офицери за военните вузове в страната бива изпратен първо във Велико Търново, откъдето пък е разпределен в Средно сержантско военно училище „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица. Първоначално е назначен като командир на Танков взвод, после командир на Танкова рота, а по-късно и преподавател по Бронетанкова техника.
Такова военно училище, което обучава младежи за младшия състав на армията, по онова време имаше само тук и в Корея. Нашите школници също изучаваха редовните училищни предмети, но освен тях имаха и много специални такива, свързани с бъдещата им служба в името на България. При нас идваха много делегации от различни държави, дори континенти, за да видят материалната ни база и как обучаваме школниците. Имаше и от Франция, от Африка, разказва подполковник Иванов.
Като командир на рота той се справя блестящо и бива възнаграден с няколко отличия от висши държавни органи за високи резултати. Като преподавател пък е обичан от всички ученици заради вечния добър пример, който им дава с поведението си, и необичайните педагогически методи, които измисля, за да ги въведе по-дълбоко в бронетанковата техника и да ги направи истински специалисти, способни да вземат най-правилното решение в рискова ситуация. През този период чете много руски и немски четива за бронетанковата техника и написва три авторски разработки по темата – „Пособие на танкотехническа подготовка“ от 1984 г., а през следващите две години последователно „Правила за кормуване на танк“ и „Методическо пособие по експлоатация на бронетанкова техника“.
В съзнанието на вече почти 80-годишния военнослужещ още стоят стотици спомени от годините си като командир и преподавател в Сержантското училище. Неведнъж, докато изпълнява задълженията си там, животът му увисва на косъм, но две случи и до днес кристално ясно се разиграват пред очите му.
Първата е свързана с провеждане на колонно кормуване с танкове с начало от полигона на Беляковец. При спускане по баир, включен в учебното трасе, трябва да се предприеме ляв завой преди открит 7-метров отвес, от който скачали школниците парашутисти. Ученикът, който управлява първата машина, обаче губи контрол над нея точно при спускане по този баир и танкът тръгва надолу към отвеса. За щастие подполковник Иванов бързо успява да овладее ситуацията, танкът закача телефонни стълбове отстрани на пътя и спира, а пострадали няма.
Друга опасна случка, която дълго би водила кошмари в сънищата на по-чувствителен наблюдател, се разиграва при провеждане на обучение по хвърляне на бойни гранати – истински такива. Процедурата е следната: застава се в окоп, пред който има бруствер, школникът вдига гранатата, дърпа клечката, която задейства взривателя и има на разположение не повече от 15 секунди да я хвърли, преди да гръмне в ръцете му. Дръпвайки клечката на своята граната обаче, един школник се паникьосва и отказва да я хвърли. Тогава подполковник Иванов се намесва, блъсва ръката му, поваля го на земята и ляга отгоре му в окопа. Гранатата гръмва на метър от тях, оглушавайки всичко в силен и страшен трясък.
Всички подобни опасни сюжети правеха школниците по внимателни и прецизни – категоричен е подполковникът – докато човек не усети реалната опасност от това, което прави, трудно му отдава нужното значение.
Състезания между отделните роти, ежегодни походи на завършващите випуски, културно-масова работа – това са само част от нещата, в които учениците на Средно сержантско военно училище „Георги Измирлиев“ са били длъжни да участват. Това не беше просто училище, нито просто казарма, аз и моите колеги изграждахме достойни характери у тези млади момчета – разказва подполковник Иванов – днешна България има нужда от дисциплината и храбростта, които се изискваха от мъжете по онова време, за да тръгнем всички българи отново към върха, на който някога са стояли предците ни.
Мария ЛАЛОВА
--700.jpg)
