Трима лекари от Великотърновска област бяха единствените българи, които участваха в международно обучение в Китай, организирано от Министерството на търговията на КНР по програма за обучение на ръководни кадри от страни-членки на инициативата „Един пояс, един път“. Пътуването на българските лекари бе със съдействието на доц. д-р Искра Мандова - директор на Институт „Конфуций“ към ВТУ.
Двама от медиците, които участваха в десетдневното обучение от 20 до 30 април, са мениджъри на лечебни заведения – д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица и д-р Стела Денчева, управител на „Д-р Трейман“ във Велико Търново. Третият участник в обучението е неврологът д-р Ангел Ангелов от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“.
В международната група е имало лекари от над 10 държави от Южна Америка, Азия и Африка.
„Целта на посещението беше споделяне на опит в сферата на болничното здравеопазване, иновативни практики, управление на разходите и реформите в болничната помощ“, разказва д-р Иван Иванов, като допълва, че освен теоретична част, обучението е включвало и много посещения на различни институции и болници. Медиците са посетили университетската база в Пекин и Националния счетоводен институт в Китай. Освен в столицата на Китай, са посетили обекти и в град Янтай на Жълто море.
„Посетихме и модерен биотехнологичен институт в Пекин, в който се произвеждат медикаменти с радиоизотопи и диагностични консумативи“, споделя още д-р Иванов.
По думите му, здравноосигурителната система в Китай е с различни специфики спрямо българската. Населението е здравноосигурено, но финансирането на болничните заведения е организирано на друг принцип. Преките разходи за лечението на пациентите се поемат от здравната каса, а всички останали разходи на болниците, в т.ч. и заплатите на персонала, се поемат от държавата.
Българите са впечатлени колко съществено е навлязъл изкуственият интелект в здравеопазването в Китай – както в лечението, така и в организацията и работата на болниците. „Всеки пациент, който се приема, разчита на приложение, което го направлява как да бъде диагностициран, в коя лаборатория какви изследвания да му бъдат направени и така до настаняването му в болничната стая. При изписването на пациента, лекарствата му за домашно лечение са подготвени в боксове, които той отваря с QR код", обяснява д-р Иванов.
ИИ е включен например в процеса по скрининг на рак на маточната шийка, е споделила една от лекторките - онколог от Китай. Цитонамазките се обработват от Al, като заместват недостатъчния човешкия ресурс, като това осигурява бърза и прецизна диагностика.
Паралелно с конвенционалната медицина, пациентите разчитат и на лечение от традиционната китайска медицина. Във всяка болница има отделение по традиционна китайска медицина, допълва д-р Иванов.
Впечатлени сме от развитието на технологиите в медицината, посетихме огромни болници с модерна база. Бяхме посрещнати много топло и сърдечно от нашите домакини и се запознахме с много нови и специфични моменти от областта на медицината. Мисля, че има перспективи за бъдещо взаимодействие, коментира още д-р Иванов.
Това, което ме впечатли изключително, е, че в Китай се коментира, че икономиката им тепърва ще минава в иновативен режим. Представете си – на една от най-мощните икономика в света й предстои да се преустрои в иновативен режим, за какво говорим?!, коментира и д-р Стела Денчева. Тя допълва, че болниците са модерно оборудвани и там всичко е в големи мащаби заради населението: „Посетихме болница с осем скенера и шест ядрено-магнитни резонанса“.
Д-р Денчева подчертава, че хората в Китай са много добри и отзивчиви. „Една вечер се разхождахме и ни се наложи да ни упъти една дама с колело. След като се разделихме, след 15 минути тя ни настигна, за да се извини, че е допуснала малка грешка в посоката към локацията. Представете си - жената не се поколеба да отдели толкова време от вечерта си, за да ни настигне и да ни насочи към точното място!“, заключва д-р Денчева.
