За мечтите и пътя към сбъдването им, за следите, които оставяме след себе си, за живот, белязан от значими събития, за паметта, която трябва да пазим, разговаря с лясковчани полярният изследовател проф. Христо Пимпирев.

Гостуването на проф. Христо Пимпирев бе част от програмата на десетото издание на „Фоайе на книгата с автограф“. Форумът се организира от Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново и се осъществява под патронажа на Министерството на културата. Пред публиката професорът представи автобиографичната си книга „Антарктическият стопаджия“, създадена в съавторство с Иглика Трифонова - фотограф, журналист, участник в 6 български експедиции до Антарктида, дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи.

Иглика Трифонова също бе в Музея на гурбетчийското градинарство, където бе представена и книгата „Нос Павликени” на Димитър Томов. Книгата разказва за носа, именуван пак по инициатива на проф. Пимпирев на родния град на писателя Томов.
Книгата „Антарктическият стопаджия“ излиза в навечерието на 70-годишния юбилей на проф. Христо Пимпирев. Изданието на „Книгомания“ е с над 230 цветни фотографии и разказва не само за учения, но и за човека Христо Пимпирев.
Сърцето ми трепти, когато се разхождам по улиците на Лясковец. Много от къщите ги няма, включително моята родна. Но лясковчани си останаха все така сърдечни, трудолюбиви. За мен бе изключителна чест един от първите географски неименувани обекти в Антарктида да го нарека връх Лясковец. Изключително красив връх. Така че Лясковец не е само град под Петропавловския манастир, но и град на картата на света. Това е най-малкото, което можех да направя за моя град, в който изкарвах летата си като ученик, после, когато бях вече асистент, практиките по палеонтология на фосилните организми ги провеждахме в Елена, изръчкал съм целия Балкан. Много ми е мило тук, много ми е родно, радвам се, че отново съм тук, сподели пред лясковчани, препълнили залата на Музея, професорът, който не се бе връщал в града от повече от 5 г.

Името на книгата се родило покрай спомените за началото на българските експедиции, когато екипът на проф. Пимпирев нямал нито кораб, нито нищо, и му се налагало да моли другите държави да го откара.
А знаете как върви стопът – ако си симпатичен, ако има място в колата. Докато сега возим тези, които возеха нас. Трябва да се гордеем, защото само ние правим изследвания. Турците, които са по-богати от нас, правят 10-а експедиция, ние завършихме нашата 33-а. Всичко това е така, защото българинът е корав, има здрава закалка от своите деди, от такива корени като лясковските, сподели полярният изследовател.
От името на общинското ръководство, възхищение и уважение към професора и екипа му изказа зам.-кметът Емилия Жилиева.


Биляна МИЛЧЕВА