В началото на учебната година всеки гледа към онзи вълшебен миг на звънчето и прегръдката на учителката. Но една българска поговорка гласи „Първите 7 са най-важни”.
Днес ще ви разкажа за един учител-будител на новото време. Но със стаж на мъдростта и събрала в себе си цялата палитра от опит, креативност и любов. Тя е пъстра точно като есента, благодатна и вълшебна. Всеки ден тя е в страната на чудесата, на вълшебство и усмивки, а това е ДГ „Д. Генков” в Поликраище.
Госпожа Мария Бонева е богиня на доброто, майка и орлица на поколения деца. Очите й са дълбок извор на мъдрост и знание, а ръцете й са по-вълшебни и от тези на приказните феи. Колко деца е прегърнала, колко нослета избърсала, колко песнички е изпяла, а колко приказки е прочела… никой не знае. Времето ги е измерило и днес я нарича. Учител - вдъхновение, мъдрост, майка. Учител на всички времена.
Децата са нейно вдъхновение, градинката - втори дом. Тя извайва онзи вълшебен миг на малкото човече, което утре ще крачи към учение, знание и мъдрост.
Тя не спира да играе с кукли и камиончета, да пее за оранжевото небе и всеки ден да се обажда на Слънцето.
Ало, Слънчице...
Това е учителката, за която годините нямат значение, времето е спряло и още е приказно дете. Тя е призната да бъде учител, да дава знание и да буди бъдещето към утрешния ден. Тя е вдъхновение, мотивация, креативност, любов и приключения, те са глътката въздух, с която започва денят й.
Учителко любима, целувам ви ръка.
От благодарна мама
