Преди няколко дни оркестърът на ФА „Сидер войвода“ спечели първа награда в своята категория от Националния фестивал за инструментални изпълнители на българска музика „Потомци“ в Лясковец. За краткото време от създаването си преди три години фестивалът се наложи като значимо събитие в света на инструменталистите, изпълняващи народна музика. Журират професионалисти от Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, участват много школи и състави и това прави фестивала много значим.
За нас това е втора награда и вероятно е редно да спрем с участията си. Но от една страна оркестри като нашия имат нужда от изява на подобни престижни форуми. В България те са много малко. От друга страна най-големият смисъл от такъв фестивал е не за нас, а за младите изпълнители. Те виждат, че от тяхната работа има смисъл. Така че нашето първо място е не само за нас, но и за тях, за да се уверят, че трябва да продължат да работят, коментира диригентът на оркестъра на ФА „Сидер войвода“ Тихомир Йорданов след награждаването.
В момента оркестърът на ФА „Сидер войвода“ има осем инструменталисти на щат към НЧ „Напредък 1869“. Покриват се основните народни инструменти – кавал, гайда, две гъдулки, тъпан, тамбура, плюс акордеон и контрабас. За записи и участия се присъединяват и още музиканти, но това е ядрото. Всички са с музикално образование. Повечето имат и педагогическа правоспособност и се опитват да изграждат последователи.
В днешно време е много трудно да задържиш вниманието на децата към народното пеене и свирене. Малко по-лесно е за танците, тъй като там най-бързо се получава – ако имаш талант, след няколко урока ще танцуваш. Свиренето и пеене обаче се учат дълго и трудно. А децата ни са свикнали с един клик върху дисплея на телефона да получават всичко, от което се нуждаят. Това е тежка тема, колкото и тази за културната политика на държавата ни. По-скоро за липсата й. Нужни са сериозни действия, защото културата е лицето на страната и народа й. Как трябва да стане, може да се види в един малък град като Горна Оряховица, където в едно читалище са събрани няколко от най-добрите школи в страната.
Това са малка част от тезите на Тихомир Йорданов, който има достатъчно опит не само с изпълнители и оркестри в България, но и с работа в чужбина. И то работа всякаква – бил е разпространител на печата във Великобритания, работил е с български фолклорен състав в Германия, помагал е на бизнеса на приятел във Виена. Бил е и журналист по времето, когато в Горна Оряховица имаше местни канали и въобще виждал е живота от много страни.
Народната музика не е застинала преди векове,
тя се развива, а оркестърът на ФА „Сидер войвода“
работи здраво, за да е сред най-добрите
Народната музика не е нещо закостеняло и затворено в една форма, създадена преди векове. Както и всяко друго изкуство, фолклорът се развива. Музиката, която се изпълнява днес, е много различна от това, което се е свирило преди 40 години. Стъпва се на базата, създадена преди векове, но вече се разгръща много по-широка тоналност, включват се инструменти от класическите оркестри и с две думи един народен оркестър започва да звучи много близо до една филхармония. Това сравнение може да е опростено за музикантите, но е по-лесно разбираемо за обикновения слушател.
Който е бил на концерта на ФА „Сидер войвода“ за 70-та годишнина на състава преди година, може да си даде сметка за какво става въпрос. Тогава към ядрото от народни инструменти се бяха присъединили и класически музиканти и се беше получило наистина много различно и интересно звучене на иначе познати фолклорни ритми.
Народната музика се разви много в последните години. Вече се свирят изключително авторски неща. Използва се максимално диапазона на народните инструменти. Ползват се различни похвати, които, стъпвайки на образците от миналото, представят нещо много съвременно. И ние се опитваме да бъдем на нивото на тези нови предизвикателства, работим много, защото нашите традиции ни задължават, казва Тихомир Йорданов.
НЧ „Напредък“ е лаборатория
за таланти в много изкуства,
ние показваме как трябва да се случват нещата
ФА „Сидер войвода“ е вторият в страната ансамбъл след „Филип Кутев“. Създаден е от чиновници, които са били обединени само от любовта към фолклора. Впоследствие обаче той стига до най-високо ниво. Аз не понасям да ни наричат самодейци, защото работим наистина професионално. И не става въпрос само за оркестъра. По същия начин работят всички школи в Читалището. Резултатите го доказват. Аделина Колева създава победители и е голямо име в своята музика. Нейните възпитаници правят концерти с Биг бенда на БНР. Калинка Генова създава световни шампиони по танци. Георги Петров с хора на нашия ансамбъл прави такива неща с оркестъра на БНР, че можеш да кажеш само „невероятно“. Донка Копринкова е най-добрата в своето изкуство. Всичко това е събрано в едно читалище, което е като лаборатория за различните изкуства. Лаборатория, от която излизат най-добрите изпълнители. И това не е от сега. Цяла България е пълна с кадри, които са тръгнали от Горна Оряховица и от НЧ „Напредък“. Всичко това ни задължава и нас, казва Тихомир.
Както повечето занимаващи се професионално с фолклор в Горна Оряховица, той е продукт на „Гусларче“. Свири на гайда от 6-годишен. След висшето музикално образование е добавил и магистратура по мениджмънт на творчески състави. Зад тези сложни думички всъщност стои умението да работиш в екип и да накараш хората да работят с една цел, казва Тихомир, който от четири години е диригент на оркестъра на ФА „Сидер войвода“. Иначе е в състава от 2008 г. с различни по продължителност прекъсвания.
Ако българите имат план и дисциплина,
ще постигнат повече от много други народи
В паузите работил в Англия, Германия и Австрия. Общуването с различни хора и култури му помага да намери себе си и да изгради една доста стройна теория защо на българите не ни се получава и колко всъщност малко ни трябва, за да бъдем успешни.
Успехът не го измервам с пари, разбира се. Това е голямата ни грешка – да остойностяваме всичко. Материалният успех е важен, но той по-скоро е следствие. Никой не е станал щастлив само защото има пари. Ние, българите, сме качествени хора. Или поне повечето сме. Но сме тревожни хора, които си мислят, че някой ни е длъжен. Това си го носим от Народната република. Когато сме поставени в условия, в които имаме план и дисциплина – успяваме. Оставени сами на себе си често се поддаваме на мързела и течението. А от успеха ни дели едно единствено нещо – желанието. Когато знаеш какво искаш и се постараеш, успехът няма как да не дойде. Трябва ни повече амбиция. Трябва ни да приемаме всичко, което правим, за важно. Това е моята основна цел – да накарам децата, с които работя, да се влюбят в това, което правят. Може и да не станат професионални музиканти. Но, ако приемат за важно всяко нещо, с което се занимават, няма как да не успеят, разсъждава Тихомир.
Казва, че има късмет да работи с хора, които, първо, му дават свобода и второ, също като него искат да се развиват. Ръководството на Читалището и целият екип на ансамбъла са хора, с които се работи лесно, защото искат същото – да растем и да правим най-доброто, на което сме способни. Наскоро имахме среща и с новото общинско ръководство и съм впечатлен. Кметът Николай Рашков каза нещо важно, той каза „Имам една мечта…“. Неговата мечта е за Горна Оряховица. Не знам дали ще я осъществи, но важното е, че ни трябват хора с мечти. Моята мечта е нашият ансамбъл да направи самостоятелен концерт в НДК и знам, че това ще се случи. Правим нашата музика по най-добрия начин и няма причина да се притесняваме от такава мечта, казва Тихомир.
Елена ВЕЛКОВА
