Вторник, 16 Апр 2024
            
Горна Оряховица Общество

Кметът Николай Рашков за 100-те дни в Общината и житейската равносметка на 58 години: Човек се оценява по това, което е оставил след себе си

  20.02.2024 11:54
Кметът Николай Рашков за 100-те дни в Общината и житейската равносметка на 58 години: Човек се оценява по това, което е оставил след себе си

Тази седмица кметът на Горна Оряховица Николай Рашков има два повода за равносметка – 58-ми рожден ден на 21 февруари и 100 дни от началото на мандата.

-Г-н Рашков, влизането в местната власт ли е най-големият житейски завой, който сте правил досега?

-Абсолютно. Никога не съм и представял, че ще се занимавам с политика. Не съм членувал в партия, винаги съм бил от страната на гражданите. Доскоро мислех, че с работата си, с гражданската си позиция, мога да променя ситуацията в моя град. Но нещата не се получиха така, както ги искат горнооряховчани и на една твърде напреднала възраст ми се наложи да се заема сам с това, което очаквах да свършат политиците.

-Ставате на 58 години. Обичате ли да празнувате рождения си ден?

-Последният голям купон за рожден ден беше, когато ставах на 30 години. С годините ентусиазмът ми да отбелязвам по особен начин този ден намалява. Дори 50-та си годишнина не съм празнувал запомнящо се. Има една приказка за сантиметъра. Ако го опънеш и отбележиш къде е примерно 75 – средната продължителност на живота, и после годините, на които си – виждаш колко има зад теб и колко пред теб. Това, което е пред мен, вече е по-малко. Така че приемам рождения ден не като повод за празнуване, а като време за равносметка.

-Все пак как ще отбележите предстоящия рожден ден?

-Ще поканя колегите от бизнеса да отчета 100-те дни като кмет. Отново на чай и коняк, както вече се писа за именния ми ден. Много държа на добрата връзка между Общината и хората, които създават работни места и правят инвестиции. Само заедно можем да се справим с целите, които си поставяме.

-Като казвате, че е време за равносметка, смятате ли, че сте имал добър живот досега?

-По-скоро да. Целите, които съм си поставял още в детството, съм ги постигнал. Това, което съм искал, съм го направил. Като направя равносметка, всъщност съм доволен от живота си – от работата си, от възпитанието на децата. Мисля, че оценката за един човек е това, което оставя след себе си. Включително и какви деца е възпитал. Моята дъщеря ми е голяма гордост.

-Тя учи във Великобритания, нали?

-Никол учи биомедицина в Университета на Абърдийн и иска да се занимава с научна работа. Сега е на обмен в Хонконг в един от университетите в Топ 3 в Азия в това направление. Винаги е била отлична ученичка и се отнася много сериозно към своята работа като студентка.

-А Никол какво мисли за новото занимание на баща си?

-В началото беше много против и дори ме умоляваше да не се занимавам с политика. Страхуваше се, че има много мръсотия в тази работа и ще се окалям. Но усещам, че вече е по-спокойна. Проявява интерес към това, което правим и разбира, че е трябвало да се захвана. Мисля, че тя се гордее с баща си. И това е най-добрата оценка за моя живот.

-Има ли решения за живота ви, които бихте променил, ако можете?

-Труден въпрос. Не че не съм правил грешки, но не бих променил нищо. Всъщност бъркал съм, когато не съм следвал своето вътрешно усещане. Когато съм приемал съвети в разрез с моето чувство, тогава съм грешил. Вътрешното ми усещане никога не ме е подвеждало.

-Какво ви оформи като човека, който сте сега?

-Аз съм това, което съм с помощта на семейството си, но и на много други хора. Помня своите учители в Трето основно като Личева и Мутафова, от които е започвало оформянето ми. После в Електротехникума дойде влиянието на големи личности като Панайотов по литература, Кожухаров по история, класната ми Николичева по немски. Моите треньори в спорта също. Благодарен съм на държавата, която ми даде възможност да бъда част от парашутно-разузнавателното поделение по време на военната ми служба. Да си в такъв род войски беше голяма чест и ми даде много.

-Как се промени животът ви преди 3 месеца, когато влязохте в кметския кабинет?

-Ужасяващо. Смея се като го казвам, но си е така. Работния ми ден е от 8 до 8, между четири стени и борещ се с всякакви казуси, които са нови за мен. Напълно ми се промени ежедневния ритъм. Особено трудно беше в първите 20 дни, когато нямаше и зам. кметове, а аз трябваше да навлизам в една нова материя. Трябваше бързо да се запозная с огромен обем информация, да разбера как функционира тази машина – Общината. Трябваше да се структурират наново отдели, да се търсят хора и да вникне в работата с 37 второстепенни разпоредители на бюджета, бюджетни звена и т.н.

-Коя е най-голямата жертва, която трябваше да направите?

-Да се разделя със свободата и времето за семейство и приятели. Но поне сега имам помощници. Надявам се до лятото да структурираме нещата така, че да имам и повече лично време. Време за приятелите, да поритаме малко след работа, за семейството.

-Успяхте ли да формирате екипа, който искате?

-Това е процес, който продължава, но мисля, че се получава доста добър екип. Поне всички демонстрират желание да работят здраво.

-Вероятно сте бил наясно с какво се захващате, но има ли нещо, което ви изненада, влизайки в Общината?

-Бях подготвен за финансовите проблеми. Знаех в общи линии колко са задълженията - неразплатени и просрочени. Това, че се оказаха повече, не беше такъв проблем. Най-лошото беше усещането за безотговорност. Това ме изненада. Някои хора идваха на работа, когато си искат, отиваха си когато им скимне. В същото време има натрупани огромни отпуски, които не са изписвани. Откриха се мъртви души, които още не мога да разчистя. И най ме дразнеше отговорът „Това не може да стане” на всяка идея и предложение. Мисля, че вече всички усещат промяната и си дават сметка, че с това влачене по течението няма да се съглася.

-С какво още не можете да свикнете в новата работа?

-С чакането и с това, че всичко става бавно. Като човек, който идва от бизнеса, съм свикнал нещата да стават бързо. Когато имаш идея и знаеш как да решиш един казус, просто действаш. В Общината е много различно. Тук трябва да минат протяжни процедури, докато му дойде времето на нещо. Ето един пример. Още в първите ми дни като кмет задействах нещата за ремонт на светофарите на „Св. княз Борис” и „Родопи”. Намерихме пари, получихме оферти, подготвихме всичко, което е пряко свързано с работата. Но трябваше да изчакаме приемането на бюджета и така минаха три месеца. Сега поне вече можем да започнем работа по двата светофара. Надявам се да се получи така, че повечето хора да са удовлетворени.

-Доволен ли сте от Бюджет 2024 и дебата в ОбС?

-Мисля, че е добър бюджет с оглед на реалностите. Да не забравяме, че в държавния бюджет има предвидени още 30 милиона за инфраструктурни проекти в Горнооряховска община. Толкова средства никога не е имало. Що се отнася до дебата, странно ми е защо се фокусираха върху 100-те хиляди за трето дете. При положение, че досега са разпилявани стотици хиляди левове, това едва ли е най-голямата загуба за бюджета.

-Започнаха промените в общинските звена и изненадващо първо беше закрито ОП „Младежки дейности, спортни имоти и прояви”. Това променя ли отношението на Общината към спорта?

-Ни най-малко няма да пострада спортът. Това общинско предприятие е просто един ненужен посредник между спортните клубове и Общината. В момента вървят проверки и излизат едни данни за двойни плащания, които навяват съмнения за източване на пари през бившето предприятие. Но това е отделна тема. Спортните клубове няма защо да се притесняват, мислим дори как те да получават по-добро финансиране.

-А какво се случва с другите общински звена? Ще има ли промени?

-Общинското предприятие, което отговаря за чистотата, вече има нов шеф. Красимир Лазаров има сериозен управленски опит и вече си личи промяната. Дал ми е един голям списък с техника, която е нужна за да се механизира голяма част от труда. Ще го изпълним и се надявам вече да се забелязва разликата в парковете, площада, обществените пространства.

Нов шеф ще има и в „Общински пазари”. Решихме, че все пак ще го запазим като дружество, за да има Общината една фирма. Но предвиждаме големи промени. Има вече оферти за финансиране и проектиране на нов пазар. Ужасните условия, при които сега работят хората, скоро ще останат в миналото.

-Какво се случва с парите, които се плащат на „Глобъл Клинър” за сметопочистване?

-Засега те спазват договорката за фактури до 190 000 лв. на месец. Тази година обаче ще насочим много сили да въведем истинско разделно събиране и да намалим количеството отпадък. Това е част от подготовката за преминаване към такса смет на количество. Така че намалим ли отпадъка, автоматично ще плащаме по-малко и на фирмата. Договорът е на база количество.

-Трудно ли ще е това преминаване към такса смет на количество?

-Вероятно. Но има общини в България, които са много напред и дават добър пример. Един Свиленград може да ни е образец. Ще работим заедно с такива общини и ще черпим опит. Ще се справим.

-Обявихте кампания за непримиримост към данъчните длъжници. Има ли вече ефект?

-Всички от екипа работят здраво, за да си съберем парите. Това, което е било досега, не мога да го разбера. Как може един пенсионер с треперещи ръце да си брои левчетата, за да е чист към Общината, а някой си да я влачи с половин милион лева, докато си строи къща на Арбанаси. Старецът с левчетата всъщност му плаща къщата. Имам конкретен пример, като говоря това. След като се задействахме и направихме запори на всичко, което има въпросния длъжник, бързо си намали задължението и вярвам, че ще го нулира. По този начин ще бъдем безкомпромисни към всички. След като искаме хубави улици и тротоари, трябва и да дадем това, което е нашият дял в бюджета на Общината.

-Казват, че политиката е изкуство на компромисите. Какъв компромис обаче не бихте направил?

-Няма да приема бездушието. Някой да взема заплата, а да не върши работа. Мъртвите души ще бъдат разчиствани.

-Отворените проекти с осигурено финансиране станаха прекалено много, за да се реализират в една година. Какво ще се прави приоритетно?

-Вървят процедури по всички проекти за ремонти – читалището, спортната зала, училището на Гарата, общежитието и др.. Проблем ни е, че изтича рамковото споразумение с „Пътни строежи” и трябва да се правят нови обществени поръчки за пътното строителство. Ако има обжалвания, това ще забави усвояването на 30-те милиона, отпуснати от държавата.

Докато сме още по сегашното рамково споразумение, започна работата по остатъка от пътя Драганово – Стрелец. От там ще се продължи до Паисий. Тъй като имат разрешения за строеж, първите обекти ще са общинските пътища. Това включва още Крушето – Никюп, Върбица – Горски долен Тръмбеш.

За четирите улици, които искаме да направим в града имаме строително разрешение, но няма проект за ремонт на водопровода. Там ще се опитаме да го направим по неотложност. Като ще се започне първо от „Пирот”, после по „Васил Априлов”, „Мано Тодоров” и „Христо Смирненски”.

Работим по проектиране на основен ремонт в парка на квартал „Пролет”, който ще включва нова тревна настилка, система за напояване и съвсем нов детски център със съоръжения за игра. Ще е такъв, че децата да не искат да си тръгнат.

Това са големите ни цели за тази година. Като цяло обаче това ще е година на проектиране.

-Какви са рисковете за Общината през тази натоварена откъм проекти година?

-Да се родят много трети деца в семейството и да провалят бюджета. Това е шега, разбира се. Дано има много деца, ще намерим пари. Като рискове мога да посоча задълженията на Общината, но сме направили такава програма, че още до лятото можем да ги нормализираме. Проблем ще е с корекциите по проектите. Само за проекта, с който се смениха старите печки, корекциите може да са около 1,5 милиона лева. Борим се в Съда да ги намалим. Ако успеем, наистина ще стабилизираме финансите още в средата на годината.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
кмет Николай Рашков Горна Оряховица 100 дни мандат