Сряда, 21 Фев 2024
            
Други Лясковец

Учител създаде изба и стана отново студент, за да се научи да прави по-добро вино

  11.02.2024 12:30
Учител създаде изба и стана отново студент, за да се научи да прави по-добро вино

Малка изба продължава някога славните винарски традиции на Лясковец. Стоян Чешмеджиев прави до 5-6 тона вино годишно, не го бутилира, а продава само наливно на своите постоянни клиенти. Но работи напълно професионално и дори се върна на студентската банка, за да научи как да прави по-добро вино.

По образование Чешмеджиев е машинен инженер, завършил е Русенския университет. 24 години е работил като учител, а 10 години е бил и зам. директор на Механотехникума в Горна Оряховица. Преди 5 години се разделил с учителстването, за да се занимава само със семейната изба. И дори станал отново студент и завършил „Технология на виното и високоалкохолните напитки” в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Преди това си мислех, че разбирам от вино. В Университета обаче разбрах, че само съм си мислел и едва съм се бил докоснал до науката за виното. А тази наука е необятна. Нашите преподаватели ни казваха „Питайте, каквото искате, но дори ние не можем да отговорим на всички въпроси”. Благодарен съм им, че бяха толкова отдадени и взискателни и ме накараха да се потрудя здраво над учебниците, разказва Стоян за новото си образование. А се оказало, че всъщност енологията и математиката, на която залагал при първото си образование, никак не са далечни. Има много изчисления и решаване на задачи и при правенето на вино, казва винарят.

Идеята за избата всъщност била на баща му. Той е от Патреш и е завършил винарския техникум в Плевен. 30 години е работил в различни винпроми, като най-дълго е бил във „Винпром Лясковец”. Преди повече от 15 години предложил на сина си да направят собствена изба. Мястото купили при разпродажбата на Авторемонтния завод в Лясковец и вдигнали избата почти изцяло със собствен труд. Затова и строителството продължило дълго. Едва през 2013 г. приключили напълно с въвеждането в експлоатация и регистрирането на изба и малка ракиджийница. Двата казана за ракия обаче се натоварват малко. В последните години няма плодове, хората варят по-малко ракия. Затова и Чешмеджиев набляга на избата.

Всяка година купува по някое ново съоръжение. Започнал е с дървени каци за ферментиране на гроздето, но вече е успял да ги подмени с хром-никелови резервоари. Постепенно ще подмени и дървените бурета, в които отлежава виното. От тон – тон и половина в началото е стигнал от 5-6 тона в момента и смята, че това е максимумът. Работи сам, семейството помага след гроздобера, когато гроздето пристига в избата.

Преди време мислел да създаде и лозе, но това е прекалено голяма инвестиция за неговите възможности. Гроздето купува от различни места – според качеството в съответната година и цената. Тази година суровината дошла от Южна България, Плевенско и Сухиндол. Обикновено купува каберне и мерло за червеното си вино, а за бялото алиготе и шардоне. За последните си вина експериментирал с малко мускат към шардонето и казва, че се получило доста свеж букет.

Прави червени и бели сухи вина – под 4 гр. остатъчна захар на литър. За семейството и приятели прави и наложен пелин, но малко. Розе не е правил, а и казва, че няма капацитет за повече вино от това, което е постигнал.

Продава на дребно, като си има постоянни клиенти от региона. Не иска да бутилира, защото това ще оскъпи много виното му. В момента излиза на 5-6 лева литъра и това е минималната цена за качествено вино.

Плановете му са свързани с опита, който вече е натрупал и търсенето на хората. Бялото вино се купува целогодишно и все повече хора се ориентират към него. Докато червените са предимно зимни вина и се избягват от хора, които смятат, че им вреди на кръвното или стомаха. Ако бялото вино се охлажда по време на ферментация, се получава по-богат и хубав аромат. Затова Стоян иска да направи малка хладилна инсталация за контролиран температурен режим на ферментация. И докато червените вина отлежават в дървени бъчви, белите съзряват по-добре в резервоари, затова ще подмени част от дървените бурета с хром-никелови. Самият той предпочита червеното вино, но признава, че не е сериозен пияч и една чаша му е достатъчна.

Проблемът на повечето домашни майстори е, че не искат да научат повече от това, което знаят. Не става само да намачкаш гроздето в бидона и да го оставиш. Идвали са хора да се оплачат, че им се развалило виното и питам „Ти слага ли му нещо?”. Те обикновено отговарят „Не, аз химия не искам”. Е няма как да се получи. Малко хора знаят как правилно да използват серния диоксид, а без него не може да се получи хубаво вино. Но то затова правенето на вино е наука и съм благодарен на моите преподаватели, които ме научиха, казва Стоян Чешмеджиев.

Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Стоян Чешмеджиев
Последни
Седмицата
Анкета