На 8 февруари е починал проф. д-р Боян Байчев – един от дългогодишните знакови преподаватели във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Проф. д-р Боян Крумов Байчев е роден на 28 декември 1935 г. в гр. Сухиндол. След като завършва средното си образование в Сухиндол, се записва в специалността „Български език и литература“ в Учителския институт в гр. Варна. От 1957 г. до 1960 г. е учител в добруджанските села Антимово и Белица. През 1960 г. е приет „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По време на следването си участва в кръжока по българска диалектология на проф. Ст. Стойков, което предопределя и по-нататъшното му научно развитие. През 1965 г. се дипломира с пълно отличие, а една година след това започва работа в Техникума по индустриална химия в Свищов като учител по български език и литература. Две години по-късно (1967 г.) той показва, че иска да продължава да се развива, и спечелва конкурс за асистент по съвременен български език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В първите години в университета Б. Байчев работи със Ст. Стойков, М. Младенов и Т. Бояджиев. През 1971 г. е повишен в старши асистент, а през 1975 г. – в главен асистент.
В периода 1971-74 г. е лектор по български език в Лайпцигския университет, където наред с преподавателската си работа завършва Хердеровия институт През 1992 г. Б. Байчев е избран за професор по съвременен български език с изследването „Езиковата ситуация в Ловешкия край“, което излиза през 1996 г. под заглавие „Селото, градът и езикът в Ловешкия край“ (794 стр.).
Лингвистичният усет и новаторският дух на проф. Б. Байчев са в основата на социолингвистичната му работа. По време на диалектоложките експедиции той усеща, че промените в социално-икономическите условия водят и до промени в езиковата ситуация не само в селата, но и в градовете. След като е създал архив с фонотека по диалектология и социолингвистика, а Великотърновският университет вече е утвърден център за проучване на книжовно-разговорната реч, Б. Байчев успява да убеди М. Виденов да изследват разговорната реч на жителите на град В. Търново. В резултат от съвместната им работа през 1988 г. излиза монографията „Социолингвистическо проучване на град Велико Търново“ (второ издание през 1999 г. под заглавие „Великотърновският език“). Заради нея през 1989 г. Б. Байчев и М. Виденов са наградени от Българската академия на науките с националното отличие на името на акад. Владимир Георгиев за принос в съвременното езикознание.
Наред с научно-изследователската си работа, в резултат на която излизат няколко монографии, един учебник и множество доклади и статии в наши и чужди издания, проф. Б. Байчев е и прекрасен преподавател. Води семинарни занятия почти по всички дялове на съвременния български език, а след хабилитацията си чете лекции по фонетика с фонология, лексикология, диалектология и социолингвистика.
Проф. д-р Боян Байчев чете лекции в университети и институти в Берлин, Дрезден, Лайпциг, Виена, Залцбург, Братислава, Катовице, Янина, Осло, Трондхайм и др. Участва в множество научни форуми у нас и в чужбина (на част от тях е и организатор). Бил е директор на Летния семинар за чуждестранни българисти и слависти към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Интересът му към българския език в чужбина се проявява и в статиите му, посветени на чуждоезиковите интерференции в езика на българите, емигрирали в Южна Америка. Проф. Байчев получава международно признание и чрез избора за член на Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите.
През 2010 г. е удостоен със званието „Почтен гражданин на град Сухиндол.“
Поклон пред паметта му!
