Приятели наричат Дянко Мадемов „Господин Трите М“. М като медик, музикант и майстор. Към тях може да се добави още театрал, турист, писател.
Кое от всички занимания слага на първо място? „Не мога да ги деля. За мен всяко нещо е важно. Намирам време за всичко. Обичам да доставям радост на хората. Харесва ми да ги лекувам, а понякога изкуството също е лекарство“, казва Мадемов, който е фелдшер по професия.
И разказва една забавна история отпреди години, когато работел в Здравната служба на село Янтра.
Извикали го по спешност в дома на една баба. Случило се в отвратително време – валяло, било кално и хлъзгаво. Не можел да стигне с колата до къщата, трябвало доста да върви пеш под надвиснали от вода дървета. И когато стигнал, бабата го посрещнала с изненадващото: „Докторе, ама ти ще ми свириш ли, или ще ме лекуваш?!“. Като погледнал – бил грабнал в тъмното акордеона, вместо спешната чанта. Притеснил се, искал да се върне, но болната го спряла: „Чакай де, изпей нещо“. Той извадил акордеона и изпял две песни и после скочил да се връща за медицинската чанта. Но бабата обявила: „Остави, няма нужда, мина ми“. „Та ето ти пример как музиката е лекарство“, смее се фелдшерът.
Само преди няколко дни Дянко Мадемов навърши 70 години и отпразнува рождения си ден с голям концерт на 2 февруари. Покани всички музикални и театрални състави, с които е работил през годините. А те са наистина много. Така че събитието стана нещо като регионален преглед на самодейното творчество.
А всичко започнало на 28 януари 1954 г. в габровската махала Бакойци. Родната му къща още се крепи и в нея живее сестра му. Понякога родът се събира там и си разказват истории. Една от племениците му е направила родословно дърво, което връща няколко поколения назад. „Дядо ми се казваше Дянко, неговият дядо също бил Дянко, но неговият дядо бил Иван. И от него тръгва родът ни и родовото ни име“, разказва днешният Дянко.
Фамилията Мадемов идва всъщност от кадем – късмет. Въпросният дядо Иван бил много добър човек и се славел, че носи късмет на всеки, който се е допитал до него за някое начинание или пътуване. Така от кадемче-мадемче се родило прозвището Мадема и фамилията Мадемов.
Музиката е първата страст в живота на Дянко. Баща му свирел на устна хармоника и малкият също се научил. Това му бил първият инструмент. После почнал да си купува всякакви свирки от панаирите и бързо им хващал тънкостите.
Мечтата на Дянко обаче била да свири на акордеон. Но баща му отсякъл „Музикант къща не храни. Хвани си занаят, пък после си свири“.
Завършил Националната Априловска гимназия в Габрово и там три години свирил първи тромпет в училищния оркестър. Научил се да свири и на китара заедно с един приятел и двамата забавлявали компаниите.
След като завършил гимназия, започнал работа и още с първата си заплата осъществил мечтата си – купил си акордеон. Бил малък, с 48 баси, но си бил сбъдната мечта. Още до вечерта можел да свири „Тръгнал кос“ и продължил да се учи сам. Така че майсторът е напълно самоук.
Междувременно завършил Полувисшия медицински институт във Велико Търново и то като първенец на випуска. Първата му работа била като фелдшер в Бърза помощ, после го разпределили в село Янтра.
Здравната служба в Янтра била срещу Читалището на селото. Един ден дочул някаква песен, която много му харесала. Тръгнал да види откъде идва и се озовал в Читалището, където репетирала групата за народни песни. Жените нямали съпровод и той предложил да свири с тях на акордеона си. После се научил да свири и на тамбура заради състава, но това било лесно заради близостта с китарата.
И така започнала кариерата му на самодеец. Заедно с групата ходили по много фестивала и конкурси, спечелили много награди.
Горе долу по това време се озовал и на театралната сцена. Една вечер отишъл в съседното село Крушето да види постановката на местната театрална трупа. Харесала му и после се отбил зад кулисите да поздрави артистите. Оказало се, че постановчик е Иван Димитров, с който били приятели от студентските години. Той възложил на Мадемов да напише музика за новия им спектакъл и му дал малка роля. Полека лека ролите станали по-сериозни, а дори поставил и своя авторска пиеса „Лудница“ с театралите от Правда. 15 години прекарал с трупата от Крушето. В един момент към него се присъединила и дъщеря му Мартина. Седем години двамата си партнирали на сцената, а за нея театърът станал професия. Сега е режисьор в читалище във Велико Търново.
Творческият заряд в семейството се носи и от съпругата на Мадемов – ендокринолога д-р Дочка Василева. Дянко и Дочка се харесали докато беряли домати на студентска бригада в Първомайци. Той я забелязал покрай една кръстословица. За нула време я решила открай докрай и той си рекъл „Ей, тая е голям мозък“. Тя пък го забелязала, защото свирел на хармоника. После Дочка отишла да учи в Плевен, завършила медицина и се върнала в родния си град. Дянко пък станал горнооряховски зет.
Двамата споделят любовта си към изкуството, така че Дянко Мадемов има пълна подкрепа да артистичните си занимания. Д-р Василева е по-силна на литературния фронт. Има вече две издадени книги с проза и една с поезия, а предстои да излезе и още една поетична книга.
Всъщност и Дянко се е пробвал с писането. Не само че е автор на пиесата „Лудница“, но има и автобиографична книга „Нещата от живота“. Литературата изкушавала и сина им Пламен. Тя била първият му избор и без малко щял да стане доктор по филология, но животът се извъртял и сега Пламен Мадемов е директор на Историческия музей. И от време на време загатва, че има нещо от семейната артистичност.
Когато здравната реформа довела до затваряне на здравните служби в селата, Дянко Мадемов продължил кариерата си в практиката на джипи в Горна Оряховица. Самодейната му деятелност обаче ни най-малко не намаляла, а напротив. Започнали да го търсят от много места и той не можел да откаже. В момента води три групи – в ПК „Елена Грънчарова“, към Съюза на слепите и в Правда. Освен това свири на китара в групата за руски песни на ПК „Филип Тотю“.
През 2010 г. започнал работа в Центъра за психично здраве във Велико Търново. И набързо организирал оркестър. Оказало се, че шефът свири на тромпет, друг фелдшер – на саксофон, една санитарка пеела хубаво, а медицинска сестра била много добра на тъпана. Така се родил оркестър „Хипократ“, с който е свирил по много сватби и банкети, включително и на сватбата на дъщеря си.
Третото М – майстор, не се отнася до изкуството, а означава буквално, че обича да майстори и разбира от куп занаяти – електричарство, дърводелство, зидария, мазачество и т.н.
На 70 години Дянко Мадемов няма никакво намерение да спира с което и да било от многобройните си занимания. Миналата есен преживял тежка операция. В един момент бил на крачка от отвъдното и е в болнични до края на март. Но няма търпение да се върне отново на работа в Психодиспансера.
„Работата ми харесва, а и болните ме харесват. Ако се отнесеш човешки към някой, каквито и проблеми да има, ако му обърнеш внимание и го окуражиш, ти го печелиш и му помагаш. Така съм се опитвал да се държа с всичките си пациенти през тези години и не си спомням да съм имал конфликтна ситуация“, разказва Мадемов.
Ще продължи и с творческите си занимания, разбира се. Подготовката на юбилейния концерт му отнема много време и сили, но това са приятни грижи. „Бях в реанимацията, между живота и смъртта, но си мислех за това, което искам да направя. И плановете за бъдещето ми дадоха сили да се възстановя дори по-бързо, отколкото очакваха лекарите“, споделя още рожденикът.
Концертът „Моят път в изкуството“ бе ретроспекция за живота му на сцената и благодарност към всички, с които е работил през годините.
Елена ВЕЛКОВА
--135.jpg)
