Пламен и Силвена Петкови отнасят своята страст към българските танци от Горна Оряховица в Германия преди повече от 20 години. Днес те са двигателят на един от най-старите състави за български фолклор в Западна Европа – „Лазарка“ от Мюнхен, който през ноември 2023 г. отбеляза 30 години от създаването си.
Ние не сме просто клуб за народни танци, ние сме социален център – място, където българите в Мюнхен, а и от цяла Бавария, се срещат, разговарят и поддържат своята връзка с родината, казват Пламен и Силвена. Другият момент е, че ние сме България за германците. По нас те съдят за всички българи, добавят двамата горнооряховчани.
Всъщност такава е ролята на всички подобни български клубове по света. Засега тя остава неразбрана от българската държава, но вече се правят опити да се формира политика за подкрепа на такива центрове. В края на миналата година в София се събраха представители на много български фолклорни състави зад граница. Те вече са си създали и асоциация, а Пламен Петков е член на Управителния й съвет.
Така, както държавата осъзна ролята на българските училища в чужбина и започна да ги подкрепя, може би ще дойде време да разбере и важността на фолклорните клубове. В повечето случаи те са единствената възможност за среща на българите зад граница и единствените, които представят културата на България в съответната страна.
За Пламен и Силвена всичко започва с „Гусларче“, разбира се. В тяхното детство това е емблема – за горнооряховските деца на българския фолклор, а за останалата част от България – на Горна Оряховица.
Пламен, който е големият брат, започнал първи. Бил още в предучилищната, когато взел първите си уроци. След това за малко прекъснал, но един ден в училище дошли хора от „Гусларче“ да правят прослушване и той бил одобрен.
По-малката сестра по същия начин минала през първоначален кастинг. Силвена била при майка им – начален учител в Гимназията, когато от ансамбъла минали за прослушване. Тя била още малка, едва на 6 години, но я поканили да се пробва и я харесали.
В „Гусларче“ преминал целият им живот в Горна Оряховица – до завършване на училище. Петър Ризов бил ръководител по онова време, а още половин дузина талантливи хореографи и фолклористи работели с децата. Като Иван Донков, Никола Събев, семейство Бърдарови – все голяма класа и великолепни учители.
Дисциплина, задружност, приятелство – каквото и да кажем ще е малко, за да опишем наученото през тези години, казват Пламен и Силвена за своите години в ансамбъла.
По онова време в концертните групи за различните възрасти на „Гусларче“ пеят, танцуват и свирят над 100 деца. Много повече са занимаващите се с народни танци. Лятно време всички от представителните състави се събират на лагер в Обзор и това са едни от най-хубавите спомени за двамата Петкови. От това време са ни останали най-добрите приятелства, обясняват Пламен и Силвена.
Другата тема е абсолютният професионализъм в ансамбъла. По онова време не можеше всеки да си направи състав и да се изявява по сцените. За да участваш в концерти, трябваше да имаш званието „Представителен“ и то се защитаваше периодично пред комисия. „Гусларче“ беше Представителен детско-юношески ансамбъл и сме хвърляли много труд да защитаваме тази титла, спомня си Пламен.
Като студент той продължава да танцува и 11 години е част от ансамбъла на РУ „Ангел Кънчев“. Завършил е „Изчислителна техника“ в Русенския университет, а после остава на работа в Изчислителния му център. През 2000 г. заминава по обмен за Германия и си намира работа в телекомуникационния център на „Сименс“ в Мюнхен.
През същата година Силвена също заминава за Германия. Една година е в семейство в Баден Вюртенбург докато научи езика и после и тя се прехвърля в столицата на Бавария.
Един ден колежка на Пламен в „Сименс“ го попитала „Ти като си българин, можеш ли да играеш хора?“. Бил изумен, когато разбрал, че в Мюнхен има клуб, където германци играят български хора. „Лазарка“ е състав, създаден от варненския хореограф Белчо Станев. Той организирал семинари за български фолклор и запалил немалко немци. В Германия има доста клубове за балкански танци, но „Лазарка“ е първият, който се профилирал само за български фолклор. По времето, когато Пламен го открил, в него танцували две българки и близо 30 германци. И то се занимавали доста професионално - с добри хореографи, автентични носии и пр.
По онова време мислех, че съм приключил с танците. Но започнах да ходя за разтоварване, спомня си Пламен. Точно тогава подготвяли концерт за 10-та годишнина от създаването на ансамбъла. Това запалило горнооряховчанина. И вече над 20 години той е част от „Лазарка“.
Няколко години по-късно и особено след приемането на България в ЕС българската общност в Мюнхен доста се увеличила. Първо студенти започнали да идват в „Лазарка“, за да търсят българска среда. Много се запалили и останали. Така съставът започнал да става смесен, а около 2011 г. се оказал напълно български. Тогава Пламен поема и ръководството и досега е председател на неправителствената организация.
По това време се присъединява и Силвена. Преди това тя създала група за народни танци към българското училище в Мюнхен. Чакайки децата си, майките се запалили и така направила група и с тях. Така че и тя не остава задълго далече от танците.
В един момент Пламен и Силвена започват да водят курсове за народни танци, което си е удоволствие за хората, но и база за набиране на танцьори за „Лазарка“. Нашият ансамбъл винаги е бил не просто клуб за удоволствие от танца, а състав за сценична изява, подчертават двамата.
Което прави задачата на ръководителите съвсем различна. Не просто ти трябват хора, които искат да танцуват, трябват ти такива, които им се удава. Не става само с желание, трябва и нещо да ти е дадено, смее се Силвена на въпроса не може ли да се научи човек.
Смеем да твърдим, че сме най-добрите. Но това ниво се поддържа с много труд, казват Пламен и Силвена за „Лазарка“. Съставът има много богат репертоар и работи с доказали се хореографи. Доскоро Белчо Станев бил художествен ръководител, но сега вече работят със сина му Юлиан и съпругата му, които са хореографи на ансамбъл „Варна“ и ДЮШ „Българче“ в морската столица.
„Лазарка“ има и много богат гардероб, благодарение на основателите германци, които събирали автентични български носии.
Финансирането не е лека тема за български ансамбъл в Германия. Наемите на зали никак не са малки. Справят се благодарение на политиката на немските училища вечер да си отдават физкултурните салони за спортни или културни дейности. Но и това са си средства.
Имат участия с хонорар, явяват се на конкурси, защитават проекти, когато се отвори възможност. Но основното финансиране е от самите участници. Всички участници плащат членски внос и това е базата за съществуване на клуба. Хората всъщност инвестират не само пари, но и време в това начинание. Ансамбълът пътува много – за концерти, за срещи с други такива състави в Европа. Стремят се да правят колкото се може повече участия. В същото време организират концерти, театрални постановки и всякакви културни събития с гости от България в Мюнхен.
Ние не сме просто фолклорна група, ние сме социален център – място за среща на българите в Бавария. Организираме всякакви събития, които да помагат на сънародниците ни да намерят своята среда в чужбина, казва Пламен.
За масовия чужденец ние сме България, по нас те съдят за всички българи. И когато се представим с нашите носии и хора в центъра на Мюнхен, ние правим най-добрата реклама на България, допълва Силвена.
В края на миналата година „Лазарка“ отбелязва 30 години от създаването си с грандиозен концерт в стария конгресен център на Мюнхен. Участва ансамбъл „Варна“ от България, а студенти от НАТФИЗ снимат концерта и правят документален филм. Залата е препълнена, а атмосферата е нажежена от празнична еуфория. Българи от цяла Бавария са заедно, а много германци са техни гости. Сред участниците на сцената са синът на Пламен и дъщерята на Силвена, както и дъщерята на една от първите германки-основателки.
Навлизането на още едно поколение е хубав символ за устойчивостта на една идея. Но е нужна и подкрепата на държавата и общността. Другите балкански държави имат културни центрове във всички по-големи европейски градове, в които имат по-голяма емигрантска общност. И както казват Пламен и Силвена, тези центрове не само обединяват емигрантите, но и представят страната чрез нейната култура.
Елена ВЕЛКОВА
