Безсмъртните в смъртта си, намерили я преди 146 г., почетоха днес в Елена. На 5 декември еленчани отдават своята почит на загиналите в боевете край Марян и Елена. Свещи и цветя полагат край каменните монументи на Долни чукани, в мемориалния комплекс „Казашки кръст“, в местността Дъбравата и минават в литийно шествие до Паметника на загиналите руски офицери и войници за Освобождението на България при защитата на Елена.
Така беше и днес, 146 г. след онова паметно и трагично време, когато предците на еленчани бягат, озарени от огньовете на опожарения град. Според историците, по своето значение за положителния изход на Руско-турската война от 1877/ 78 г. битките край Марян и Елена могат да се сравнят с тези на Шипка и Плевен. Много жертви дават руси, украинци, поляци, финландци, но не трябва да се пренебрегва фактът, че местното население не остава безучастно към случващото се.
Всичко това бе припомнено на днешния ритуал. Почетоха го народният представител Димитър Николов, областният управител Ивайло Здравков, директорът на ОД на МВР старши комисар Димитър Машов, зам.-кметът на Велико Търново Нейко Генчев, кметът на Златарица Петър Ганев и председателят на ОбС в Златарица Владимир Велков, представители на институции и др. Панихида отслужи Негово високопреосвещенство великотърновският митрополит Григорий в съслужие с еленски свещеници.
Има събития в историята, чиято стойност е непреходна. В летописа на освободителната Руско-турска война 1877/ 78 г. заедно с най-прославените битки и победи като преминаването на Дунава край Свищов, Шипченската епопея, боевете при Стара Загора, обсадата на Плевен има и по-малки по мащаб, но изиграли важно, дори решаващо значение за развоя на войната. Решителен се оказва боят при Елена – ключът към Търново и обсадения Плевен, а оттам и за целия ход на военните действия. Независимо от малочислеността и силата на противника, с цената на тежки загуби отрядът под командването на генерал-майор Домбровски предотвратява влизането на Сюлейман паша в Търново. Безспорни са заслугите на видните еленчани, включили се с готовност да помагат на освободителния поход на руската армия. Преводачи към журналисти и кореспонденти на агенции и вестници са Петко Василев Гурбанов, брат му Петър Гурбанов, Петко Попниколов, заедно с американския журналист Джанюариъс Макгахан. Като преводачи действат още Никола Момчилов, Милан Кънчев Миланов, Никола Попстефанов, Иван Попхристов Кършовски. В руската армия лекар е Йордан Брадел, заедно с дмн Димитър Моллов и д-р Сава Мирков, всички те еленчани. И това са само част от имената на нашите съграждани, допринесли със своето дело за успешния изход на войната. Край Елена и Марян се разиграват съдбоносни събития, с които безуспешно завършва последният сериозен опит на Турция на промени хода на военните действия в своя полза и да избегне поражението, припомни кметът на Елена инж. Дилян Млъзев.
На 5 декември отправяме поглед към този съдбовен исторически момент, от който народът ни тръгва към своята независимост, написвайки славна страница от националната ни епопея. И днес в народната памет се поддържа споменът за храбрите синове, принесли живота си в жертва за свободата на България. Нека си пожелаем да бъдем дойстойни наследници на нашите прародители, да сме отговорни в действията си и да бъдем добър пример за следващите поколения. Дълбок поклон към героите, дали живота си за Отечеството, каза още инж. Млъзев.
Шествието, тръгнало от пл. „Иларион Макариополски“ до Паметника на загиналите руски офицери и войници, е едно символично изминаване на пътя на еленчани, бягащи пред настъпващите турски войски. Символично съпричастността си към историческото събитие отпреди 146 г. пресъздава и ежегодна ученическа щафета, победителите в която днес бяха наградени от инж. Млъзев.
Биляна МИЛЧЕВА
