Емоционална и откровена до болка. Такава бе вечерта на 11 октомври в Общинската библиотека в Горна Оряховица. По покана на екипа й, в Библиотеката гостува омайницата Ивелина Радионова. За творбите на Ивелина, която пише и в поезия, и в проза, читатели споделят, че носят покой и че усещането е сякаш си в света на Йовков. И още: „Красотата на писането и удоволствието от четенето се събират тук - като стари приказки, винаги с житейски урок, те връщат любовта към българското. Вечната битка между доброто и злото, сърцето и разума, любовта и честта - пречупена през призмата на краткия човешки живот“. Критиката пък казва, че чрез Ивелина Радионова говори българското.
Къде е пресечната точка между субективното възприятие на обикновения читател и професионалния прочит показа самата Ивелина. Пред публиката в Горна Оряховица тя чете свои стихове, но разказа и за „Алтъна“, за „Йова разказва“, за „Обич“...
Няма по-хубаво от България. Само тук можеш да видиш дъб до кокичето, светилище до морския бряг. България е като везана риза. Друг път е като тежка, изстрадана песен. Или нежна роза, чиито листенца редят приказки за древни царе. Земята ни е богата на силни и смели личности, надявам се и аз да допринасям поне мъничко за благото й, сподели Радионова.
Любовта дава сили, убедена е тя.
Сърцето иска да бие щастливо. А е щастливо, когато бие с любов. Вярвам, че ще срещна своята, откровена бе Ивелина.
Пред публиката в Общинската библиотека сподели и свой съкровен списък със „задачи“ – да засади сини зюмбюли, да напише на огледалото, че е най-красивата, да е винаги на 20, без значение коя година е...
Щастието иска да го повикаш, е прозрението на Ивелина Радионова и най-ценното, което тя дари на почитателите си в Горна Оряховица.
Биляна МИЛЧЕВА
