Сряда, 20 Дек 2023
            
Велико Търново Общество

Във Велико Търново документална изложба представя най-важните моменти по обявяването и признаването на Независимостта

  20.09.2023 14:07
Във Велико Търново документална изложба представя най-важните моменти по обявяването и признаването на Независимостта

На 22 септември 1908 г., преди 115 г., е провъзгласена Независимостта на България. Три десетилетия след най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., българите отново демонстрират силата на единството и вярата в собствените си сили.

В църквата „Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново, в присъствието на министрите пред събралото се множество, царят прочита предварително подготвения манифест.  Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата Цар на българите. Бързо вестта достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия.

С този акт страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор. Мирните споразумения задължават Българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор от 1878 г. Условията за обявяване на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ в. са изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският договор, се готви да го наруши, като анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина. Затова и българският княз Фердинанд се обръща директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата „Св. Четиридесет мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.

Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението на България до обявяването на нейната независимост тя е трибутарно княжество спрямо Османската империя. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.

22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

Денят на Независимостта се отбелязва тържествено в различни краища на страната, но център на националното честване е Велико Търново. Това е един забравен нов празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дарява на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.

Настоящата изложба гостува за втори път във Велико Търново, който е признат за исторически и културен център на България. Тук е  прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 г., в църквата „Св. Четиридесет мъченици", затова е избрано отново това емблематично място за прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ. С този акт  се цели да се подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава. Изложбата е продукт от проект, с които Държавна агенция "Архиви" участва в отбелязването на 100-годишнината от обявяването на Независимостта. Експонирана е на постери, което позволява тя да бъде видяна в много български градове, както и в чужбина. Досега е представена в София, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Габрово, Ловеч, Разград, Силистра, Добрич, Видин, Враца, Бургас и др. градове в страната. Гостува и в Скопие, Виена и Москва. 

В периода 21 - 28 септември 2023 г. документалната изложба "Българската независимост" е отново във Велико Търново по повод 115 г. от обявяването на Независимостта и очаква своите нови посетители. Представена е в Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ от Държавен архив – Велико Търново.      

Експозицията представя 225 документи и снимки, съхранявани в Централния държавен архив, Софийския държавен архив, Държавния военно-исторически архив, държавните архиви във Велико Търново, Габрово, Пазарджик, Пловдив, Монтана, Бургас, Търговище, Видин и др. Датирани в стар и нов стил, подредени в хронологичен ред, документите проследяват най-важните моменти от сложните ходове на българското правителство и дипломация в условията на Балканската криза (1908–1909 г.) по обявяването и признаването на Българската независимост.  Те са тематично обособени и проследяват първите идеи и опити за провъзгласяване на независимост в края на ХІХ век, отбелязват сформирането на правителството на Александър Малинов и акцентите от управленската програма на Демократическата партия, както и подготовката на Търновския акт с всички последвали събития - отзвукът на Младотурската революция, стачката на служителите на Компанията на Източните железници и др.

Безспорно място в експозицията заема Манифестът на цар Фердинанд І за провъзгласяване на Независимостта, съхраняван в Централния държавен архив. Проследяват се тържествата в цялата страна след 22 септември 1908 г. и утвърждаването на акта в Народното събрание. Важно място заемат множеството телеграми, рапорти и други документи от български дипломатически агенти за отзвука на събитието сред Великите сили и в съседните балкански държави. Включени са писма и телеграми, отнасящи се до външната политика на страната ни, за преговорите с Османската империя, уреждането на финансовите компенсации и др. Представени са телеграми и за водените преговори в Цариград през 1909 г., както и за подписването на Българо-турския протокол, с който Османската империя признава Независимостта на България. Паралелно с оригиналните документи, в изложбата са включени и текстове от спомени на съвременици и преки участници в събитията.

Боряна Маринова, началник на Държавен архив - Велико Търново


Ключови думи
Манифест на Фердинанд Независимост
Последни
Седмицата
Анкета