Фамилията Момчилови има своя важен принос в икономическия и културния подем на Горна Оряховица и България в края на ХІХ и началото на ХХ век. Един от тях е видният лекар, общественик, народен представител и подпредседател на Народното събрание д-р Иван Момчилов.
Роден е на 5 юли 1868 г. в Горна Оряховица. Завършва основното си образование в родния си град, а по-късно се дипломира с отличен успех във Варненската гимназия през 1884 г. На 17-годишна възраст постъпва в Ученическия доброволчески легион и взема участие в бойните действия по време на Сръбско-българската война от 1885 г.
След края на войната Момчилов продължава своето образование в Женевския университет, където изучава медицина и получава докторска степен през 1890 г. Веднага след завръщането си д-р Момчилов получава предложение за работа в София, но той държи да започне практиката си в родния град и отказва. Работи в Горна Оряховица до 1895 г., след което става главен лекар в Елена до 1898 г., а по-късно във Враца до 1900 г.
Като активен член на Народно-либералната партия е избран за народен представител в ХІІ-то ОНС, а от 1901 до 1908 г. е и заместник-председател на парламента. През 1911 г. става депутат в V-то Велико народно събрание. Иван Момчилов има значителен принос за законодателното оформяне на няколко правителствени инициативи – Закон за защита на женския и детския труд /1905/, Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия /1905/, организиране на Инспекторат по труда /1907/.
По време на Балканските войни д-р Момчилов е лекар на 6-та полска дивизионна болница. Разочарован от пропилените военни успехи, Момчилов се завръща към политиката – избран е отново за депутат и заместник-председател в мандата на ХVІ-то и ХVІІ-то обикновено народно събрание /1913-1919/.
Новият парламент, избран след края на Първата световна война, променя политическото статукво в народното събрание. Д-р Момчилов е обявен за държавен враг, арестуван и отведен в затвора. По-късно е освободен поради липса на каквито и да е доказателства за престъпления, извършени от него, но още дълго време му е отнето правото да упражнява лекарската си професия. С разбито здраве и огорчена душа Момчилов се завръща в Горна Оряховица. Неговите признателни съграждани не са забравили приноса и професионалната му отдаденост на града, затова му присъждат още приживе званието Заслужил гражданин на Горна Оряховица.
За съжаление, влошеното му здраве не го задържа дълго сред горнооряховчани – Иван Момчилов получава разрив на сърцето и умира на 11 февруари 1927 г.
Текст и снимка: Исторически музей – Горна Оряховица