Общинският съветник от ВМРО Христо Беремски внесе наредба за домашните кучета в Община Горна Оряховица и първото й четене трябва да мине на следващо заседание на ОбС.
Освен че такава наредба Общината досега няма, прецедентът е, че за първи път общински съветник създава цялостен нормативен акт. По правило съветниците в Горна Оряховица пропускат своите законотворчески права и се задоволяват само с гласуване за или против на проектите, идващи от кметската администрация. В най-добрия случай се правят предложения и корекции по някой конкретен казус.
Изработването на наредбата е отнело доста време на Беремски, който започнал да работи по идеята още преди година и половина – две. Опитал да ползва опита на други общини и се оказало, че е доста трудно. Много от общинските наредби се връщат било от областен управител, било от Съда и никак не е лесно да се синхронизират противоречащите тълкувания за съдържанието им.
В крайна сметка наредбата е внесена в Общинския съвет и трябва да започне предварителното й разглеждане в комисии.
Община Горна Оряховица има наредба за безстопанствените кучета и Програма за намаляване на популацията им. Няма обаче за домашните, а това са обвързани неща. Доказано е, че увеличаването на домашните любимци води до ръст на бездомните животни. Много хора не си дават сметка, че вземайки си животно вкъщи, поемат и отговорности. Идеята ми беше да имаме един нормативен акт, който да регулира отношенията между собствениците на кучета и Общината и между тях и другите граждани. Не че и без тази наредба не може да стане. Но задълженията и отговорностите са пръснати в няколко наредби и закони, а тук са събрани на едно място, обяснява Беремски.
Наредбата най-общо описва начина за регистрация на домашните кучета, отговорностите на собствениците към обществото, но и към самите животни, на ветеринарите, на общинските служители.
Мисля, че работата ми като общински съветник не е само да гласувам предложения, внесени от администрацията, но и да предлагам решения. В случая има пропуск в цялата верига от дейности, свързани с проблема с бездомните кучета. Всъщност от там тръгва и цялата идея – всички искаме те да изчезнат, или поне да намалеят, но никой нищо не прави. Със съжаление трябва да кажа, че нашата Община не се възползва от възможностите, дадени й от Закона за защита на животните и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Ако са искали да свършат работа, са можели, но са оставили процеса на самотек. Ако наредбата мине, ще има пълен набор от документи и вече всичко ще е в ръцете на изпълнителната власт, казва още вносителят й.
По негово искане от миналата година кметът внася регулярен отчет за изпълнение на Програмата за намаляване на популацията на бездомните кучета. Мерките обаче очевидно не дават резултат. Нищо че по документи от последния отчет на кмета, когато бездомните бяха над 1000, до последното преброяване те са намалели до 450.
Всички виждаме, че, напротив, животните стават повече. Казват, че проблемът е много труден и това е така. Но докато не започне нещо да се прави и то да е комплексно и последователно, нищо няма да се промени. Проблемът не може просто да изчезне. Необходима е държавна политика, защото никакви локални действия в една община няма да имат ефект. Общините също трябва да си съдействат, а не да си прехвърлят нощем животни от една територия в друга. Задължително трябва да се възпита отговорност и у хората, които искат да имат домашно животно. Това са трудни действия в няколко посоки, които трябва да се предприемат, иначе само ще се оплакваме. Засега обаче и малкото, което може да се направи, не се прави, обобщава Беремски.
Вероятно много хора ще възроптаят, че това е начин Общината да си пълни хазната. Но според автора на наредбата не това е целта. И без това по закон таксите от домашните кучета трябва да се използват за намаляване на популацията на бездомните. Ако имаше такива постъпления, парите, които сега отделя Общината за кастриране и обезпаразитяване, могат да се насочат към изграждане на подходяща инфраструктура за домашните любимци, предлага Беремски.
В момента в Горна Оряховица приходите от такси са нищожни – под 1500 лева на година. Би трябвало да са в пъти повече, ако всички домашни животни се регистрират и то при запазване на сегашните такси от левче на месец. Ако имаше повече приходи, нямаше да е трудно да се появи и кучешки приют. Защото всъщност не толкова самото изграждане, колкото издръжката му е пречка.
Но в крайна сметка не приходите, а изграждането на чувство за отговорност към общността е целта на тази наредба. Всички искаме едно и също, но никой не прави нищо, за да го постигнем. И все отнякъде трябва да се започне, за да се промени това. Поне един общински съветник се опитва да даде пример.
Елена ВЕЛКОВА
