Изсъхнали и сякаш обгорени вечнозелени дървета и храсти все по-често се виждат в парковете. Много хора се оплакват от измирането на растенията в личните им дворове, а разсадници губят цяла реколта и много пари. Проблемът е в цялата страна, дори в цяла Европа. В нашата област най-силно пострадали са парковете във Велико Търново, но съхнещи храсти и дървета могат да се видят и в Горна Оряховица, и в Лясковец. Вероятно повечето, които пазаруват в „Лидъл“, са забелязали промяната в кипарисите на входа. Половината са напълно изсъхнали, а другите вече са на път. Същото, но в по-лека форма, може да се види и в парковете. Най-притеснени са хората, които са използвали вечнозелените храсти за жив плет. Някои вече са били принудени да махнат изсъхналите растения. Общо взето повтаря се историята с чемширите, които масово измряха преди няколко години.
В нашите паркове няма големи поражения, но от няколко години има проблем. Става въпрос за насекомо, което унищожава този тип растения, особено туя смарагд е много пострадала. Сега е времето да се обърне внимание, след като растението се разгърне след презимуване. Трябва да се почистят сухите клонки, ако растението е заразено, да се изреже всичко и да се третира с инсектицид, обяснява Елена Евтимова от ОП „Пътна инфраструктура и озеленяване“, което поддържа горнооряховските паркове.
Според агронома и радетел на борбата срещу климатичните промени Роман Рачков обаче проблемът е изключително сериозен и не може да се реши, ако се действа поединично. Става въпрос за инвазивен вид насекомо, което е намерило добри условия за развитие у нас. Борбата с него трябва да се води едновременно от всички, които имат застрашените видове растения. Защото дори един човек да се освободи временно от вредителя, той ще долети отново от съседите или от дървото в парка.
Но кой е загадъчният убиец на кипариси и туи и защо си е харесал точно тях?
Туята е вечнозелено растение от вида на кипарисите, което се наложи масово в парковото озеленяване и в частните дворове. Всъщност има над 70 вида туи и всички имат няколко големи предимства. Те живеят дълго - до над 200 години, отлични са при оформяне на жив плет, непретенциозни са при отглеждане, устойчиви са на измръзване, съществуват множество сортове с различни цветове и форми. Използват се и за производство на етерични масла, които намират приложение в медицината и ароматерапията.
Дълго време това непретенциозно и устойчиво на болести и неприятели декоративно растение не страдаше сериозно от нищо. Но от 5 – 10 г. в Европа, а вече и у нас това не е така. Днес масово се наблюдава неочаквано и бързо съхнене и загиване на туите в паркове и градини. И това става скоростно, в рамките на 1 - 2 г. след появата на първите признаци.
Причината за масовото съхнене на туите, наблюдавано у нас и в Централна Европа, се дължи на едно насекомо - кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva. А неговото разпространение, според Роман Рачков, е следствие на климатичните промени.
Кипарисовата златка е средиземноморски вид, родината й е Северна Африка и южната част на Западна Европа. Но със затоплянето на времето в световен мащаб тя намира добра среда и извън родните си местообитания. От края на XX и началото на XXI век се засичат насекоми все по-северно от обичайния им ареал.
Мигрирайки на север, златката променя хранителните си навици, за да се адаптира и започва да се храни с декоративни видове от семейството на Кипарисови. Към днешна дата е отбелязано развитието на насекомото при 18 вида декоративни растения.
Кипарисовата златка поразява както здрави, така и отслабени, повредени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и остатъци от дърводобив. По правило колонизацията на растението започва с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и постепенно обхваща по-дебели клони и ствола. При силна колонизация растението загива в рамките на 1 - 3 години. Развитието върху тънки клони води до образуване на характерни подутини и смолисти отлагания в зоната на хранене на ларвата.
Появата на имагото на L. festiva в условията на Западна Европа се случва през месеците май – юли и може да продължи до септември. По Черноморското крайбрежие този период е от първата-втората десетдневка на май до втората десетдневка на юли. Според достъпните данни, летният пик на L. festiva е през първата-втората десетдневка на юни.
Разпространението на кипарисовата златка може да стане по два основни начина - в резултат на естественото разселване на активно летящи бръмбари и по време на вноса или транспорта на заразен с нея посадъчен материал от декоративни растения.
Кипарисовата златка тепърва навлиза в България и се очаква да нанесе големи поражение с оглед на това, че кипарисовите растения са много популярни за парково озеленяване. Как може да се противодейства?
Всъщност времето е точно сега в ранна пролет. Препоръчва се резитба и изсичане на силно повредените растения и замяната им с по-устойчиви видове и сортове. При резитба на съхнещи клони се препоръчва да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на заразените растения трябва да се извършва в началото на пролетта преди появата на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни остатъци трябва да се изхвърлят и унищожат незабавно. При поява на възрастните е препоръчително да се извършват три до четири третирания с пиретроидни препарати. И това трябва да се прави масово, за да има ефект.
Отделно е необходим по-сериозен контрол при внасяне и производство на разсад, за да се предотвратява навлизането на заразени растения на пазара.
Промяната на климата ще доведе до появата на все повече инвазивни видове. Много от тях вероятно ще нанесат сериозни щети, докато се намери ефективно средство за борба с тях.
Елена ВЕЛКОВА
