Промяната на социалните роли на мъжа и жената често води до домашно насилие.
Това е един от изводите от проучване, направено в рамките на проекта „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики”. Бенефициент по проекта е Женското сдружение „Екатерина Каравелова” от Силистра, а партньор е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Проектът се реализира от юли 2021 г. с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Феноменът домашно насилие би могъл да бъде обяснен с т. нар. полово ролеви стереотипи. Усещането е, че допреди 30-40 г., когато обществото бе организирано около родово-семейните ценности, сме имали нещо като фалшив патриархат. Т.е. жената е била в центъра на семейството, но навън на мъжа е била давана власт да изглежда достатъчно силен и авторитетен. Сега сякаш имаме форма на скрит матриархат. Но и при двете дефиниции жената е в центъра на семейните отношения. При скрития матриархат, от гледна точка на новите социално-икономически условия, жената не само отглежда деца и създава семеен уют, но и работи. От гледна точка на демокрацията, либералните политики в социално-икономически план има по-голяма свобода да прави кариера. Това обаче води до криза в семейните отношения заради ролята на мъжа. От една страна жената, освен че продължава да има грижи за семейството, се ангажира и със социално-икономическия аспект на развитието на семейството, от друга – мъжът по-трудно влиза в ролята на жената и ангажиментите да се грижи за децата и дома. Кризата на мъжа по-често поражда физическа агресия, докато кризата на жената по-скоро поражда емоционално и икономическо насилие спрямо мъжа. Основен извод – от гледна точка на полово-ролевите стереотипи имаме промяна в ролите и независимо от пола, социалните роли започват да се припокриват. Ако преди мъжът е бил по-често свързан с икономическата и социална активност навън, вече това не важи само за него, но и за жената. И обратното – въпросите вътре в семейството вече са прерогатив и на мъжа, обясни д-р Иван Иванов от ВТУ, участвал в изследванията по проекта.
А тези изследвания са достатъчно представителни – проведени са анкети във всичките 28 административни области в България, с които са обхванати 2800 души. Отделно е работено и със 70 фокус групи в 14 области – от малки и големи населени места, села, с хора на различни възрасти и ученици, с обхват 700 човека.
Според голяма част от респондентите, има криза на т. нар. мъжко-женски социални роли.
В разбиранията на българина понятието джендер се свързва с трети пол, е показало още изследването.
А това не е така. Sex е биологичният пол. Джендер е до някаква степен социалният пол. Т. е. това, че един мъж има мъжки полови белези, не значи, че може да се ангажира като социален пол с определен тип дейности, каквито донякъде патриархатът предполага. Това е начинът, по който се съпреживявам като мъж, който може да гледа деца, да се занимава с политика. Това е социалният пол. Както и жената – с женски полови белези, но да реши да бъде автомонтьор например. Сякаш хората свързват джендер с трети пол, а не толкова със социалните изяви на биологичния пол на мъжа и жената, разясни д-р Иванов.
По думите му налице е тенденция за засилване на домашното насилие. Вероятно това е функция донякъде и на COVID кризата. Засилва се физическото насилие на мъжа към жената и емоционалното и икономическо насилие на жената към мъжа.
При децата се наблюдава много по-сериозна критичност по отношение на домашното насилие, сподели и доц. Иван Стоянов. Сподели и за още един феномен – противоречивите послания между „Не харесвам домашното насилие” и нагласите, че това, което се случва вкъщи, си остава вкъщи. Вторият феномен е особено застъпен при хора над 30 г.
Голяма част от насилието в България остава скрито – първо, защото повечето жертви не търсят помощ, и, второ – заради неадекватното ни законодателство. У нас едва при трети подаден сигнал може да се говори за насилие.
Работата на терен е показала, че както идеята за домашно насилие, така и разпространението му са твърде различни в зависимост от това къде е провеждано изследването. В малките населени места, включително такива с неграмотни и дори незнаещи български език хора, определят като насилие единствено боя. Физическото насилие е еманацията на насилието, израз на безпомощност и за да стигнат до физическо насилие, някои жени са преминали през различни етапи на психическо и емоционално – неглижиране, вербално насилие, икономическо… Към всичко изредено често в малките населени места няма развита чувствителност.
Целта на проекта е да улови тенденциите, обясненията и дълбинните процеси на ниво ценности, които водят до самото насилие. След приключването на проекта в дългосрочен план се целят законодателни промени в България и извеждането на образователни, социални и правни мерки за ограничаване и предотвратяване на домашното насилие и изобщо насилието, основано на пола. В изпълнение на проекта вече са издадени 3 документа, базирани на проведените изследвания – монографията „Изследване на етнопсихологическите и културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пола”, наръчник „Ние сме с вас”, насочен към професионалисти, работещи по проблема домашно насилие, наръчник „Публични политики спрямо полово-ролевите стереотипи и нагласи, водещи до насилствени отношения в българското семейство” насочен към политици и представители на изпълнителната власт.
В България липсва система и официална статистика както за агресията, така и за насилието. Това пречи на създаването на смислени политики за превенция и противодействие. Същото се отнася и за системата от социални услуги и служби. Липсата на официална статистика във всички области и от всички органи на изпълнителната власт води до несъвършени и частични изводи, които се правят на база данни на МВР и се вземат предвид сигнали, подавани в районните управления на ведомството. А това е проблем, защото сигналът е индикация за непоносимост и безпомощност. Споделянето на насилието е последна инстанция на насилствените взаимоотношения в семейството. Неслучайно при голяма част от случаите на насилие, завършили със смъртта на жертвата, липсват или има само еднократно сигнализиране към компетентните органи.
Генералният извод от проучванията е, че в най-голяма степен за насилие в българското семейство се възприема физическото насилие, а останалите (психическо, емоционално, икономическо, сексуално), които също причиняват страдание, се подценяват.
Авторите на изследването обобщават изводи, насочени към политиците в България. Първият е свързан с образователната система – повишаване на емоционалната интелигентност на подрастващите, семейно образование, широки превантивни кампании и др. Вторият касае социалната политика – създаване на програми, които по определени критерии да обхващат родители на деца до 3-гдишна възраст, програми за работа с жертви и с извършители на домашно насилие и пр. Третият извод е по линия на законодателната и изпълнителната власти – необходимост от законодателни промени в съответствие с българската реалност.
Четвъртият извод е за политическото говорене. Една от основните роли на политиците в страната е да задават „тенденции за реалност”. Разбират или не, идеологиите, към които се придържат, целите, които си задават и средствата на словото и риториката, които ползват, създават „светове” на нормите и разбиранията относно света, държавата, хората, отношенията между тях и т. н. Препоръката към законодателната и изпълнителната власти е насочена към „нормата”, техните дебати, становища, изказвания, интервюта, публикации в социални мрежи. Политическото изказване следва да бъде изчистено от всякакъв език на омразата и провокации, които се базират на полов признак или представляват толериране на насилие.
В началото на юни екип по проекта ще посети Европейския парламент и ще се срещне с Комисията о правата на жените FEEM. До края на проекта са предвидени срещи също с Комисията по правни въпроси, Комисията по образование и наука и Комисията по труда, социалната и демографска политика към българското Народно събрание. На срещите ще бъде представен анализът от изследванията по проекта, ще се обсъдят предложения за промяна в законодателството в контекста на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, обясниха ръководителят на проекта Христина Георгиева и координаторът му Галя Иванова от Женско сдружение „Екатерина Каравелова” и проф. Красимира Петрова и проф. Велислава Чавдарова от ВТУ – експерти, също работили по него.
Биляна МИЛЧЕВА