Кандидатурата си за ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ обяви днес доскорошният зам.-ректор на висшето учебно зведение проф. Милко Палангурски.
Винаги съм твърдял, че университетът е моят дом, аз съм в този град, който ми е дал всичко, което може да получи човек в живота, благодарение и заради университета, който от своя страна ми е дал още повече – възможност за сформиране като човек и учен, дал ми е правото да го представлявам в публичното и обществено пространство и с целия си исторически авторитет да ме лансира навсякъде. Кандидатствал съм на 6 юли 1979 г. и от този момент насетне, дори в казармата, срещу името ми е стояло пояснението ВТУ. Бил съм какъв ли не в тези години, преживял съм какво ли не и трябва да кажа, аз съм един щастлив човек със своята кариера. Накрая на това невероятно пътешествие, смятам, че мога да дам още нещо за моята Алма матер, обяви професорът.
Нямам намерение да откривам нито топлата вода, нито да влизам в ролята на спасителя. Университетът си има своето стратегическо място, оцеля и се развива във времето, особено в кризата на висшето образование, сполетяла сектора в годините на преход. Университетът си е тук, има си своята роля и задоволява отредените му от държава и общество основни задължения. Но както винаги съм казвал, можем още, нашето поколение беше възпитавано да не се задоволяваме с втора и трета позиция – винаги съм говорил, мислил, а и знам, че потенциалът на академичната общност е достатъчен да постигаме още повече, вярва проф. Палангурски.
Професията ми и дългогодишното ми университетско битие ми дават възможност да определя някои основни цели и задачи за следващия мандат. На първо място, няма нужда да го подчертавам, университетът трябва да остане стабилен и твърдо стоящ на мястото си образователен център. Това означава, че постоянен приоритет са приемът на студенти на всички образователни нива. Приемът е онова, което гарантира тази стабилност, обучението е отличителната част и ако трябва да сме обективни, в тази сфера може да се правят само фини настройки, тъй като зависим и от външни фактори – демографската криза, държавната политика, търсенето на пазара. Това са обективни фактори, които трябва да се анализират постоянно и се взимат решения според обстоятелствата, разкри част от концепцията си проф. Палангурски. Следващата основна задача е предстоящата акредитация. По нови критерии и начин на извършване, следващите 36 месеца, практически до края на мандата ВТУ ще е в акредитационен режим. Това от само себе си повелява концентрирането на силите и ресурсите на университета за постигане на добра акредитация, защото като се има предвид и нейния срок на действие, става въпрос за следващото десетилетие на ВТУ. Т. е. какво ще представлява университетът след години ще зависи от следващите месеци. Тъй като по време на акредитация не се правят структурни промени, освен по желание на акредитационния орган, нови основни звена и промени не е възможно да се правят.
И тук възниква един голям и изключително тежък проблем, който не може да бъде решен чрез силите на един човек – въпросът с преподавателския състав. В следващите 48 месеца на заслужен отдих отиват над 85 хабилитирани лица, т.е. една четвърт от целия хабилитиран корпус. Това е огромна пробойна в структурата на преподаване и няма друг начин за нейното преодоляване, ако не се разработи ясна стратегия за активно преодоляване на проблема. Тази стратегия може и трябва да се разработи на ниво катедра – няма гений, който може да обхване всички направления и звена – затова трябва в спешен порядък, до края на тази година стратегията да бъде създадена от основните звена и университетът да следва заложените параметри. Не може да си позволим след четири години да има проблем с преподавателския състав, никой няма да ни го прости, особено на нашето поколение, което има опасност да се провали във възпроизводството на кадри, разясни Милко Палангурски.
Разбира се, студентите са основния фокус на нашата работа – винаги съм казвал, че университетът, това са студенти и преподаватели, които се срещат в зали, преди да отидат до библиотеката. Подборът на студенти и количественият прием не зависят само от желанието на университета. Приемът намалява от години, има известна стабилизация от страна на държавата, ние изпълняваме приема от години, но друг е въпросът за обема и особено за бързото напускане от страна на немотивирани студенти. В някои специалности това стига до 30%, което трябва да бъде анализирано и да потърсим начини за преодоляване на този негативен тренд. Явно бавно и полека, трябва да се върнем към някакви методи на подбор, което да засили конкуренцията, първо в търсените специалности.
Обучението трябва да продължи да се дигитализира. Това е моята трета основна цел – ВТУ осъществява ефективни проекти по европейските програми за съвместни програми и дигитално обучение, ние си имаме достатъчно изградени свои ресурси и постижения. Необходимо е преминаване на ново, по-високо ниво на дигитална интеграция в обучението. Това не означава дистанционно обучение, а по-сериозно навлизане на технологиите в преподаването и изпитването, за да може нашите студенти да отговорят на изискванията на пазара на труда, тъй като обективната истина показва, че ВТУ изостава от много училища в технологично отношение. Дигиталният университет, както го разбирам аз, обхваща всичко – студентско обслужване, стипендии, общежития, административния оборот в звената, библиотечно обслужване, научната и издателската дейност. Направено е много, за мен е необходим интегритет на отделните пъзели и преодоляване на проблемите, за да се стигне до качествено ново ниво, каза проф. Палангурски.
Най-важното е, че традиционната ИТ инфраструктура, обвързана с физическите ограничения на устройствата, не отговаря на изискванията за гъвкави промени. Виртуализацията позволява ИТ ресурсите да се разпределят динамично според конкретни потребителски нужди. Обхваща цялата ИТ инфраструктура – сървъри, приложения, десктоп машини, мрежи, системи за съхранение на данни.
Предимствата на виртуализацията са ефективно използване на ИТ ресурсите; динамично осигуряване на изчислителни ресурси, когато и където са необходими; редуциране на разходите за изграждане и управление на ИТ инфраструктура, което дава като резултат бърза възвращаемост на инвестициите; намаляване на консумацията на електроенергия и спестяване на физическо пространство за разполагане на устройствата.
Ако съм ректор, за мен най-важната, стратегическа по своята цел задача за следващия мандат е превръщането на ВТУ в изследователски университет. Това е единственият начин за осигуряване на допълнителни средства за осъществяването на всички други цели на университета. Европейските средства са налични, потенциалът на ВТУ също е наличен – неслучайно 92% от състава е регистриран в националните научни регистри. Няма друг университет, който да поддържа дузина периодични научни издания, да има дигитализирана и достъпна цялата научна продукция за последните 60 години, да може гъвкаво и за кратко време да осъществи почти всякакво издание. Всичко това се случи за сравнително кратко време и не особено голям ресурс. Преди един мандат, готовността на университета да кандидатства за подобен статус беше ниска – едва 0.5%, сега към момента тя е над 35%. Нужни са ясни стъпки, около 50 на брой, които да засилят това направление и осигурят решаването на тази задача. В обратния случай може да считаме, че има опасност да изпаднем в регресивен тренд спрямо други университети.
Всяка от тези задачи изисква къртовски труд. Всяка от тях има много задачи за осъществяване. Знам какво трябва да се направи, мога да изисквам постигането им. Останалото е в ръцете на колективната воля на академичната общност.
Нарочно не говоря за заплати, възнаграждения, социални дейности и т.н. Преди да видя лично приходите няма да кажа нито дума, поради простата причина, че във финансово отношение съм консервативно настроен човек. Все пак имам афинитет и към стопанската история и съм наясно, че това е една много деликатна сфера, в която трябва да има буфери и спокойствие. Няма да обещавам повишения или да плаша с намаления. Със сигурност, мога да обещая едно нещо – каквото и да е състоянието, ще намеря решение. Отговорността е голяма и с това съм напълно наясно. Изработеното трябва да се плаща и тук законът е ясен – ректорът като работодател носи отговорността за това. Сътрудничество със синдикатите е задължително, търсене на ресурси и тяхното разпределение е всекидневна задача и тук няма две мнения. Помня тежките моменти преди две-три години и никога няма да си позволя финансов популизъм.
Разбира се, има и редица други задачи. Те са текущи и всекидневни, но принципът ми за тяхното решаване ще е един – децентрализация на решенията и тяхното изпълнение. Ректорът ще се занимава само с онова, което е написано изрично в закона като негово задължение – останалото е отговорност на основните звена. Те са компетентните органи за огромна част от текущата и присъщата дейност на университета и категоричното ми становище е, че избраните от звената, трябва да си носят отговорността за това.
И ако трябва да обобщя основните цели, задачи и принципи , някакъв тип лозунг за целите ми в тази кампания – Акредитиран, дигитализиран, виртуализиран, децентрализиран изследователски университет, обобщи проф. Палангурски./ сн. архив
