Ще ви разкажа история от истинския живот. Онзи - без ботокс, филъри и с единствено неистово желание за трупане на лайкове. Онзи, който не само ти се озъбва, но и отхапва. Мечти, надежди, правото ти на щастие. Отхапва наред.
Иван Великов е на 51 г., основният му занаят е пекарството. Тестото в ръцете му сякаш оживява, а закуските, които прави, са познати в целия Еленски край. В годините назад Иван попълва все повече и повече готварската книга в главата си и усъвършенства уменията си край печката.
Към днешна дата Иван живее със съпругата си Кина в кв. Гарата в Горна Оряховица. Преди 2,5 г. той работи като готвач на кораб. Докато екипажът плава край Канада, а Иван изпълнява задълженията си в кухнята, мъжът просто се свлича на пода. Дотогава не е имало никакъв белег за това, което се случва в тялото му.
Диагнозата е безмилостна – причината за припадъка е тумор в лявата част на мозъка. Поставят му я още там, в Канада. Застрахователят категорично отказва да плати поисканата сума за лечение и след престой в болница, Иван се връща в България.
Поема го д-р Емануил Найденов в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София. Всичко се случва много бързо – само две седмици след диагнозата Иван е опериран. В края на октомври 2021 г. пред bTV д-р Найденов споделя, че рецептите на Иван за топъл хляб са не само вкусни, но и са спасили живота на пациента му.
„Когато се връщаш в ранните часове на съботния ден, след усещането за живот, което си имал в петък вечер, и видиш, че едни малки прозорци светят и едни малки коминчета пушат – това са хората като Иван… Това да си пекар, да правиш хляба на хората е основа на всяко общество и това е една история, която засяга всички нас“, казва тогава пред телевизията д-р Найденов.
А защо рецептите на Иван са животоспасяващи? По време на операцията се осъществява електрическа стимулация на зони от мозъка и в зависимост от това дали тези зони предизвикват отговор в състоянието на пациента, лекарят решава дали да отстрани съответната част от тумора. Затова през цялото време Иван трябва да е буден и да говори. Така, докато тече операцията, екипът в залата научава много рецепти за хляб.
Операцията е успешна. Че туморът е отстранен показват всички прегледи, които Иван си прави първо през 3 месеца, а после и през 6. Мъжът се връща към нормалния живот, дори със съпругата му успяват да сбъднат голямата си мечта да си имат своя пекарна.
Отварят я във Велико Търново, близо до хотел „Янтра“. Финансират начинанието си с кредит и с парите, които Иван е изкарал по корабите. Но точно тогава пандемията от коронавирус блокира света и с мечтата на Иван и Кина е свършено.
Иван Великов започва работа в пекарната до Районния съд в Горна Оряховица. Уж нещата потръгват – здрав е, има работа, съпругата му също работи. Докато една сутрин той отново получава пристъп.
Прекарва лятото на същата година на село, заобиколен от децата, дори си намира работа в кухня. Заради схващане на ляв крак и лява ръка обаче се налага да бъде извикан екип на Спешна помощ. Направеният скенер показва, че ракът се е върнал. Този път в дясната част на мозъка.
Лекарите са изумени от бързината, с която се е развил новообразуваният тумор. Всъщност става дума за няколко новообразувания, които за кратко време са нараснали дотолкова, че да не може да им се повлияе с т. нар. гама нож.
На Иван са назначени 5 курса лъчетерапия, а в момента е на химиотерапия. Държи го надеждата, дадена му от „Anadolu clinic“ в Турция. Там обаче са го предупредили, че ще го прегледат след като мине курсът химиотерапия.
Само прегледът ще струва 4 хил. лв., са казали през януари от клиниката. Отделно са парите, нужни за превоза на Иван до лечебното заведение и за всички други разходи, които води след себе си един такъв престой в чужбина. На първо време Иван и Кина се надяват да им стигнат 10 хил. лв. С които не разполагат.
Двамата са заедно от 32 г. Запознават се още докато Кина е ученичка, а на Иван му предстои влизане в казармата. Точно заради това Кина го отблъсква. Но съдбата си знае работата и почти веднага след уволнението на Иван от армията ги среща отново. Само месец се дърпа Кина. Днес двамата имат двама сина, две внучки и копнежа заедно да видят как те порастват.
Иван е изключителен добряк, не дава да се каже лоша дума за никого или нищо и заради това не се впуска в подробности защо не може да се лекува в България. Знае, че всеки, който преживява същото като него, е наясно с какво се сблъскват болните от рак у нас. И най-вече, че лечението в чужбина не е просто каприз.
Докато разговаряме в дома им, Кина е като на тръни. Усещам, че й е неловко, но грейва само като погледне към своето момче. Споделя, че не тя, която основно обгрижва Иван, търчи по лекарски кабинети, уговаря прегледи, работи, върти домакинство, подкрепя житейски синовете им, е героят в тази история. Героят е Иван, който нито за миг не е показал страх от болестта. По-скоро е гневен, че не може да осигури на Кина най-доброто, което тя заслужава, не може да препуска с почти 4-годишната внучка по поляните в Еленско или спокойно да дундурка 6-месечната й сестричка, не може да замесва любимото си тесто и с питките си не само да нахрани близките си, но и да ги прави щастливи.
Иван и Кина вярват в медицината, вярват и в онези сили, които движат ръцете на лекарите. Най-лесно е да кажеш „Не мога!“ е основното, в което са възпитали синовете си. Борбата за живота и здравето на Иван, която водят в момента, е поредният пример за това как не бива да се отказват.
Кина беше раздвоена дали да разкажем за най-сериозното изпитание, през което преминават за всичките тези 32 г. семеен живот. Прави го най-вече от благодарност към бившите му колеги в пекарната до Съда, където е поставена дарителница в подкрепа на Иван, и към всички други приятели и близки, които помагат в битката с рака му.
Знам, че съдбата на Иван не е единичен случай. Споделям тази история на вниманието на онези напудрените (фотошопнатите, ако трябва да спазим стилиситката от началото на текста), които гледат от предизборните билбордове и които обещават от светло по-светло бъдеще. Само лекарствата на Иван струват 600 лв. на месец. Наскоро гневът и безсилието му стигнали дотам, че забранил на съпругата си да ги купува. Тя, разбира се, не го послушала, защото не може да си представи живота без нейния Иван.
Не търсим милостиня, казва Кина.
Но е прав д-р Найденов – съдбата на Иван засяга всички нас.
BG12CECB97901077901700
Титуляр Иван Стефанов Великов
Биляна МИЛЧЕВА
